fbpx
Изработка на сайт Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки

Интегративен подход в страданието-2

Интегративно посрещане на един живот, разкъсан от гранично разстройство на личността (продължение от стр. 1)

С описаната по-горе ориентация, започнах да слушам внимателно и дълбоко разказите на Анабел за вътрешните лутания на нейния заключен за външния свят дискурс. Във всяка следваща среща, тя ми разказваше все повече за дълбокото й недоверие към света, за побоите в детството, за липсата на всякакъв диалог в семейството й, за ужаса й от това, че е била с най-тъмен цвят на кожата от всичките братя и сестри и се е мислила за осиновена и непринадлежаща към семейството. Разказваше за опитите й през годините да влезе в диалог с баща си и неговите хлъзгави и объркващи ответи. Разказваше за различни срещи през годините с мълчаливия и системен расизъм, който я е съпровождал на всяка стъпка в живота. Разказваше за прекалено традиционното семейство на съпруга си и как усеща, че те всички се страхуват от нея и я намират за странна и неразбираема; как те също не разбират хаотичния живот на нейното семейство, така характерен за разбитите от поколения черни семейства, жертви на векове робство и сегрегация.

Очевидно, чувството за идентичност на Анабел бе изградено около страха и мъката, свързани със социалния конструкт за раса. В него бушуваха дълбоки и трудно разрешими напрежения. Изплуваха смътни спомени за травми в ранна детска възраст при посещения при баща си. Невъзможността да говори като възрастен човек с баща си за това беше кулминационното напрежение, което ескалираше периодически в желание да унищожи другите и себе си. Подлагаше на въпрос дори предаността на майка й, която никога не е повярвала на разказите на Анабел за побоите на брат й. Всички тези системни и лични форми на насилие се бяха оплели в психиката на Анабел в едно кълбо от болка, омраза, желание за мъст, и разрушителна ярост – кълбо, което беше в дълбоко противоречие с духовните й ценности и предизвикваше усещане за разцепление на личността й.

Близостта с добре диференцираната личност на Анис очевидно бе отключила у Анабел неустойчивостта на нейния Аз, както и психотични механизми на оттегляне от емоционално инвестиране във връзката й с Анис, който, въпреки първоначалната им любов, започва да олицетворява застрашителния външен свят. Тя регресира в примитивни проекции, които лишават Анис от самостоятелно съществуване и проектира върху брака си с Анис и върху самия него разрушителния си вътрешен свят. Под напора на вътрешния си хаос и остра психична болка, тя се мъчи да запази известна цялост на психиката си, като се съсредоточава върху обсесивно-компулсивни опити за контрол над най-дребните детайли в определени части на дома й, докато всичко друго остава потънало в хаос. Анис описва дома им при връщането му от работа всеки ден като че ли току що са били ограбени.

От психоаналитична гледна точка, както е добре описано от Орлин Тодоров  в сборника на БАП “Психотерапевтични подходи и практики” (2016), депресията на Анабел може да се разбере като невъзможност да понесе дълбоката си несъзнавана агресия и деструктивност. Както е характерно за граничната личностна организация, тя трудно контролира импулсите си и описва дълбоко фрагментиране и вътрешна самота. Постоянната борба с вътрешния разпад на личността й затруднява изключително всяка нейна среща с обекта.

Между нас започна трудното и решаващо изграждане на междуличностен (интерперсонален) психотерапевтичен съюз. Анабел е силно интуитивна и бързо усети, че аз виждам качествата на духа й отвъд граничното разстройство и декструктивността й. Във взаимния обмен на несъзнавани послания, тя улавяше, че сърцето и духът ми са отворени към нея. Помежду ни се зародиха резонансни мрежи, които плахо събудиха ново за нея чувство на свързаност с друго човешко същество. Това чувство на укрепваща връзка помежду ни се превърна в “държащата среда” (holding environment), която Уиникът (Winnicott 2002) и Кигън (Kegan 1982) описват като необходимо условие за какъвто и да е развитиен процес.

Моето присъствие в живота на Анабел започна да изпълнява трите основни функции на държащата среда (Kegan 1982) – подкрепа, предизвикателство и устойчиво присъствие като опора на развитийния процес.

Аз започнах да разпознавам духовните й сили и да й разказвам какво виждат очите ми – изтънчеността на възприятията й, деликатния й вътрешен барометър за всяка полу-истина, способността й да утихва и да ме гледа дълбоко в очите с особено излъчване върху изваяните си от тъмно кадифе черти. Разказвах й … и тя бавно и недоверчиво започна да допуска думите ми в нейния заключен и мълчалив свят. Постепенно започна да ми казва, че аз съм майката, която винаги е търсила. Успешният терапевтичният трансфер й позволи да се почувства дотолкова подкрепена, че все повече да ме допуска в най-скритите ъгли на страховете си. Един ден ми каза, че когато й е най-тъмно, си мисли за люлката в задния ми двор, откъдето е входът за кабинета ми и й става по-добре като си спомни, че може да дойде и да седне там. Страхуваше се от природата и не обичаше да бъде на открито, но задният ми двор правеше изключение и олицетворяваше устойчивото ми присъствие в нейния измъчен живот.

Така подкрепена, и все повече облягаща се на моето трайно присъствие, Анабел започна бавно да излиза от сетивното си и мрачно себеусещане и да отваря пространство, в което ставаше възможно да подложим на въпрос враждебните й възприятия по отношение на Анис. Тя започна да осъзнава агресията си и да я описва като една неуправляема и независимо съществуваща част от личността си. Стана възможно да говорим както за дълбоките корени на тази агресия, така и за методики на интеграция на съзнанието (виж Мустакова, 2017) чрез култивиране на дифузен център за самонаблюдение, който постепенно позволява стабилизиране на вниманието.

Тези методики, известни общо под името “майндфулнес”, използват медитативни и когнитивни практики, които активизират наблюдаващата и отразяваща част на субекта и поставят акцент върху събуденото и осъзнато присъствие в микро-момента, като включват също и широка гама от телесни (mind/body) методики. Разделянето на иначе оплетените вълни от недиференцирани възприятия на обозрими микро-моменти, позволява на човека постепенно да се превръща от обект на събитията в субект на преживяваното в момента.

Методиките на “майндфулнес”, или събуждане на съзнанието, също включват акцент върху интегрирането на дейността на лявото и дясното полукълбо, или така наречената хоризонтална интеграция. При това, започва да се неутрализира доминантния левокълбест критичен вътрешен дискурс, съсредоточен предимно върху предъвкване на минали обстоятелства и бъдещи страхове със силно отрицателен оттенък. На негово място постепенно се развива и укрепва целенасочено управляван ритъм на превключване от линейно-аналитични към спонтанно съзерцателни интуитивни процеси на осмисляне и вътрешно прозрение (инсайт). Също така, субектът осъзнава качествената разлика между компулсивното псевдо-аналитично предъвкване и все по-съзнателно избраното дефиниране на лични цели в психотерапевтичния процес. Тази постепенна хармонизация на дейността на ляво и дясно полукълбо неусетно, но забележимо подобрява самооценката.

Анабел наблюдаваше внимателно как моделирах за нея дълбоко центрирано и събудено присъствие в микро-момента. Това постепенно успокояваше напрежението й и тя започна да осъзнава способността си за самосъзерцание.

Така започна да настъпва прогресивна интеграция на състоянията и Анабел започна да обхваща и дори да модулира своите често болезнено противоречащи си състояния – плод на фундаменталните й нужди и стремежи за близост и самота, за автономност, независимост и взаимосвързаност, за грижа, за компетентност и други нужди. Заедно с това, се съсредоточихме върху вертикалната интеграция на цялостната нервна система на Анабел, нарушена от психичните травми и замръзнала в изтръпнал емоционален афект. Тя прие да прави ежедневни дихателни упражнения, които й позволяваха да усеща тялото си. Съгласи се да започне йога, енергийни методики и дори пилатис и откри способността си да се съсредоточава целенасочено в тялото си. Това събуди в нея ново чувство на овластеност, което породи ефекта на снежната топка.

В последващите месеци, започна бавно да се проявява и укрепва в нея субектът. Задълбочаващият се резонанс помежду ни постепенно създаде условия за начало на идентификационна интеграция на различните части на измъчената й личност. Тя преосмисляше връзките си с околния свят и все повече откриваше една по-цялостна картина на своята реалност.

Вниквайки в мотивационния профил на Анабел, започнах да откривам в него скрития динамичен ресурс за отключване на здравето й. Според моя мотивационен анализ, описан в сборника “Метаморфози на страданието”, три от четирите мотивационни измерения на личността (самоличност, взаимовръзки и смисъл) бяха силно затруднени при нейното развитие, а четвъртото – фигури на авторитет – съдържаше само бегло загатната възможност за автентична опора (Мустакова, 2017).

Насочих се към тази бегло загатната възможност за автентична опора, която звучеше така: в разказите на Анабел за конфликта й със света чувах тънката и едвам доловима нишка на вярата й, че все пак някъде отвъд насилието, съществува една изначална духовна сила, която предхожда всички предателства – онова отчаяно, но твърдо послание от майка й, което не беше изтрито въпреки годините на мрак. От това загатнато присъствие на изначален, макар и недостъпен истински духовен авторитет, започна разгръщането на срещата ни не само в психичен, но и в духовен план. Моята личност започна да олицетворява за нея първо неосъзнато, но постепенно все по-осъзнато, интегрирано и духовно осмислено присъствие. Тя започна да открива в мен модел на духовен авторитет, който й позволи да започне да преразглежда ранните светогледни послания на майка си.

Постепенното съзнателно преосмисляне на предадения от майка й бахайски светоглед се превърна в конструктивно диалектично напрежение, което тласкаше напред развитието й по посока към вътрешна интеграция на личността. Гневът й към смазващия расизъм в Америка започна да се трансформира в конструктивна воля да работи за неговото преодоляване в социалната среда. Тя започна да открива в бахайските световно-исторически ценности причина да предефинира чувството си на жертва на системен расизъм. Съзнателно осмислени, тези еволюционни духовни ценности се превръщаха все повече в социално-исторически контекст, който подкрепяше овластяването й в резултат на процесите на вътрешна интеграция.

За да укрепи способността си да отстоява тази нова позиция, започна редовна духовна практика на сутрешна молитва и медитация, които и позволяваха да стабилизира силната си реактивност и да преосмисля всеки следващ сблъсък. Постепенно започна да осъзнава, че дълбоките й рани се борят в нея с копнежа по истина и вяра. В първите две години от работата ни, колебанията й между тези два полюса бяха почти ежедневни, но постепенно интервалите между люшканията станаха по-продължителни.

Задълбочаващата се междуличностна интеграция помежду ни позволи да започнем да отваряме кръга за нейния съпруг, да го каним на някои от сесиите ни, да го включваме в диалога и да отваряме пространство за неговото преживяване. С този процес напредвахме бавно, като акцентувахме нейната вътрешна работа върху ментализиране на афекта.

Неусетното подобряване на самооценката започна да води към интеграция на личния разказ на Анабел. Започнаха да отпадат блокажите в нейния разказ и картината на нейното детство и юношество започна да става по-кохерентна и взаимосвързана. Едновременно с това настъпваше и интеграция на паметта. Емоциите, възприятията, действията и телесните усещания, изградили несъзнаваните й психични модели и очаквания от света започнаха да стават все по-видими за нея. С развитието на вътрешното й зрение, тя започна да осъзнава имплицитните си модели, да ги преструктурира и интегрира в експлицитната си памет.

(Продължение) ––>>>