Интегративен подход в страданието (част 3)
Все повече стана възможно за Анабел да започне да открива вътрешния свят на Анис и в нея се събуди обичта към този благороден човек. Започна дори да намира способност да влиза в диалог с консервативните си свекър и свекърва и техните ригидни идеи около семеен живот, като все по-рядко изпадаше в безсловесен гняв от техните едвам прикрити отрицателни оценки и намеси. Скоро ми съобщи радостната вест, че е бременна.
Макар и все още лесно смутима, тя започна да съсредоточава вниманието си върху зараждащия се в нея живот и навлезе в период на непознато досега вътрешно равновесие. Роди се момченце и Анабел съсредоточи психотерапевтичната си работа с мен върху усилията да не пренася върху детето си мъчителните си имплицитни психични модели.
С растежа на сина й, Анабел навлезе в етап на темпорална интеграция и започна все по-открито да осмисля общочовешкото преживяване на екзистенциална несигурност, нетрайност и смъртност. Заедно с това, за първи път активно започна да укрепва връзката си с Висшите Сили в ежедневната практика на молитва и медитация. Въпреки че продължаваше да страда от обсесивно-компулсивни фиксации преди пътувания със самолет, все повече успяваше да намира опора в духовния смисъл на човешкия живот като цяло и в приемането на собствения си мъчителен житейски път като част от емоционалната и духовна еволюция на човечеството. Прости на майка си и задълбочи връзката си с нея. Престана да се дразни от свекър и свекърва си. Постепенно се превърна в опора на братята и сестрите си, както и на семейството на мъжа й, докато тя самата продължаваше да се бори ежедневно със себе си. Но все повече виждах красивата й усмивка, все по-лесно ме чуваше и се успокояваше и дори поведе конструктивен вътрешен диалог със страховете си. Към петата година от работата ни, Анабел беше вече субект на живота си и започна да води други жени на женски сбирки и дискусии върху тежките проблеми на социалния ни свят.
Забременя втори път. Роди се второ момченце. Започнаха изпитанията на отглеждането на малки деца, срещата с техните агресивни импулси и реактивни опити за самоопределение. Анабел продължи да се бори с моментите си на прекалено лична интерпретации на тези сблъсъци, но все повече перспективата й надделяваше над граничното разстройство на личността и тя трансформираше битките в смисъл.
Заключение
В този материал илюстрирах прилагането на моя интегративен подход, който обединява осемте процеса на интеграция на личността, описани от Сигъл (Siegel, D., 2010) и дискутирани от мен в предишен материал (виж Мустакова, 2017), с моя мотивационен анализ на развитието на съзнанието на възрастния човек.
С бързото разпространение на синдрома на социалния разпад във всички точки на света[1], все по-масово наблюдаваме разбити семейства, упадък на родителската функция, както и на образованието, самотни майки отглеждащи деца, без да имат времето и средствата за пълноценно родителство, корумпирани и безсмислени институции, които не подкрепят, а имат само формално присъствие, маргинализация на големи човешки общности, и отчаяни опити на все по-млади хора да се само-медикализират с алкохол и дроги против загубата на смисъл. При тези социално-исторически условия, е необходим динамичен, системен и цялостен ответ на психо-социалните нужди на хората във все по-неустойчивата епоха на глобализация и световен разпад.
Интегративният подход към психотерапията разглежда възрастния човек на всички нива на живота му – от вътрешно-психично и физиологично, до междуличностно, социално и културно-историческо (Erskine, Moursund, and Trautmann, 1999). Ориентацията на психотерапевта е към откриване на корена на здраве и свързаност насред симптомите и постепенното подкрепяне на този корен, за да може да бъде разпознат от пациента и да започне да се разгръща и укрепва. В основата си, този корен е духовната природа на човека – това ядро, което предхожда социалните обусловености и пластовете на социално моделиране.
Повечето хора в съвременния свят са дотолкова разочаровани от религиозните изкривявания на миналото и настоящето, че почти напълно са отхвърлили идеята за духовната природа на човека. Моят клиничен опит показва, че пълноценният път към здравето е път на откриване на най-дълбоките опори на личността, които са именно духовната връзка с вселената, духовният смисъл на живота и духовният център на личността. Когато тези връзки бъдат свободно преоткрити и преосмислени, личността започва да се усеща все по-овластена да преосмисля житейския си път.
Тази сърцевина на интегративния подход към посрещане на страданието и към трансформациите на личността е добре изразена в наскоро излязлата книга “Стопанката на Господ”, в която старите баби от българските села дават език на древния духовен и лечителски опит на българите. Ето как е инструктирана от тях младата лечителка:
“Нищо не мисли, нищо не чакай, за нищо не се приготвяй! Като влезе жената, остави душите и очите ви да се преплетат. Те сами ще се познаят и ще си свършат работата. Ти само дръж на жената корена и не го пускай. Слушай му песента и тъй направи, че и жената да я чуе. И нека реченото ви да бъде сторено!” (Де Мео, 2016, стр. 150)
Тук, ролята на психотерапевта се измества от тази на експертна личност, в посока към все по-необвързан от лични парадигми и духовно-събуден проводник на дълбоко виждане и чуване на духовните ресурси на човека насреща. В нашата епоха на възгордяна свръх-професионализация като форма на идентификация, е освежаващо да опростим нещата и да си спомним основите на всяко човешко пробуждане към по-пълноценен живот. Както казва баба Магда в “Стопанката на Господ”,
“Аз работя … с моя корен. От моя си черпя сила постоянно, а от техния викам сила за тях… В истинската вяра има мисъл, търсене има, не е сляпа и безпаметна тя.” (стр. 143-148)
“Здравето е първо в главата и душата и после в тялото!… На човека му е дадена воля – да избира сам… Събери си акъла, надникни навътре в душата си и виж коя й е посоката… Човек не мож върви по няколко пътеки едновременно!” (стр. 90-93)
За всеки психотерапевт остава въпросът, как да се свърже съзнателно и трайно със своя собствен духовен център, да се освободи от органичаващи парадигматични привързаности и да разпознае и подкрепи творчески скритите духовни сили и в най-тежкото страдание.
Литература
Bloch-Elkouby, S., Knopf, L., Gold, J. and Muran, J. C. (2017). Assimilative Psychodynamic
Psychotherapy: A Critical Case Study Reconsideration. In Journal of Psychotherapy
Integration, Vol. 27, No. 2, 254-264, American Psychological Association.
Boswell, James, F. Psychotherapy Integration: Research, Practice, and Training at the Leading
Edge. In Journal of Psychotherapy Integration, Vol. 27, No. 2, 225-235, American
Psychological Association.
Българска Асоциация по Психотерапия. Психотерапевтични подходи и практики, БАП
2016.
Де Майо, Розмари. Стопанката на Господ. Наричане ЕООД, 2016.
Erskine, R., J. Moursund and R. Trautmann. Beyond Empathy. Routledge, 1999.
Kegan, R. The Evolving Self, Harvard UP, 1982.
Lambo, A. Constraints on World Medical and Health Progress. In R. Lanza (Ed.), One World:
The Health and Survival of the Human Species in the 21st Century. Health Press, 2000.
Мустакова, Е. Интегративен подход към психичното страдание. В сборник
“Метаморфози на Страданието”. Българска Асоциация по Психотерапия, 2017.
Мустакова-Пасарт, Е. Критично съзнание: Изследване на морала в световен исторически
контекст. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2005.
Mustakova-Possardt, E. Critical consciousness: Study of morality in global historical context.
Westport: Greenwood/Praeger, 2003.
Mustakova-Possardt, E. et al. (Eds.) Toward s Socially Reponsible Psychology for a Global Era.
Springer SBM, 2014.
Pearsall, P. The Heart’s Code. New York: Broadway Books, 1998.
Siegel, D. Mindsight. New York: Bantham, 2010.
Wade, J. Changes of mind: A holonomic theory of the evolution of consciousness. Albany:
State University of New York Press, 1996.
Watkins, C. Edward Jr. Convergence in Psychotherapy Supervision: A Common Factors,
Common Processes, Common Practices Perspective. In Journal of Psychotherapy Integration, Vol. 27, No. 2, 140-152, American Psychological Association.
Winnicott, D. W. Winnicott on the Child, Cambridge, MA, 2002.
[1] Ламбо го описва като задълбочаващ се упадък на социално-моралните структури на живот на планетата, който се характеризира с бързо нарастващо разпространение на психо-соматични и психични болести, тревожност и неврози, проституция, престъпност, политическа корупция и много сексуални заболявания, включително СПИН; както и социално отчуждение на големи човешки общности, деперсонализация на хора, и голени групи живеещи на периферията на обществото (2000).
