Пътешественик попита шамана:
– Кажете ми, какво подкрепя хроничното заболяване?
“Мислите …” – отговори.
„Защо хората мислят толкова много за своите заболявания?“
– Защото имат нужда от тях … – усмихна се шаманът.
– Имат нужда? За какво? – изуми се пътешественикът.
– За да си починат от суматохата. И от това, което не искат да правят …
Пътешественикът замълча, размишлявайки върху чутото….И продължи:
“Но ако хората отидат на лекар, значи те искат да се отърват от болестта?” – каза той със съмнение.
– Те искат да се отърват от неприятните симптоми – сви рамене мъдрецът. “А не от болестите, които ги предпазват от самите тях…”
– От самите тях … – повтори събеседникът. Той поклати глава и попита:
– А не е ли възможно да се защитят по някакъв по-продуктивен начин?
“Възможно е, да … Но тогава трябва да променят живота си.”
– Как?
– От болестта, чрез която се отдалечават от всичко, което не искат да правят, да отидат към това, което биха искали да правят и им доставя удоволствие в работата, хобитата и ежедневието … Тогава болестта се превръща от помощник в нещо ненужно и тревожно и, следователно, ще започне да отслабва …
Но промяната на живота е трудна …
По-лесно е да се разболееш …
И като намерят квалифициран лекар, периодично се отдават на почивка, потъвайки още по-дълбоко в болестта.
„Мхм…“ – помисли си пътешественикът. – И какво бихте препоръчали на лекарите в това отношение?
– Не се концентрирайте върху последствията, а продължете върху причините. И мотивирайте хората да се променят, въпреки яростното им недоволство и мощната съпротива …
– А ако лекарите не знаят как?
„Нека учат, ако искат да станат лечители, променяйки съдбата“, усмихна се шаманът.
– Да бъдеш лекар на симптомите е по-просто, по-удобно и по-доходно … Но рано или късно смисълът угасва и удоволствието от работата изчезва …
Той прекъсна за момент и завърши:
– И в края на живота си, няма да има какво да си спомнят …
Кредит, доколкото ми е известен:
Превод: Диана Павлова
Източник: Алексей Маматов
