Психосоматика: връзката психика, душа и тяло.
Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират… и водят понякога до чисто физически симптоми и заболявания. Ето как:
Определение: Психосоматика (на физическо заболяване) се отнася до термин характеризиращ причинено или влошено заболяване от чисто психични фактори като вътрешни емоционални конфликти или стрес. Това са всички болести, които неизменно обединяват психика и тяло. Тези болести и симптоми, които не могат да се обяснят по някакъв медицински път (т.е. боли ме/страдам, но изследванията показват, че всичко е наред). Това са също онези болести, които имат неизяснен произход или за които медицината и науката все още нямат обяснение как са се появили (ще дам списък по-долу). Психосоматиката също е термин, който, в широкия си смисъл, се отнася до връзката психика и тяло.
Всички по-стари медицини като индийска, китайска, японска, индианска и всякакви други, датиращи от векове, винаги са разглеждали при лечение това, което аз наричам “Светата троица”: тяло, психика и душа. Никоя от тях не си е позволявала да ощетява едното за сметка на другото и е имало защо. Поради тази причина никога не съм могла да разбера съвременната, класическа медицина, която третира човешкото тяло като една проста кола, като една машина, на която частите могат просто да се заменят или поправят. И, за съжаление, продължава да разглежда органите ни като някакви съвсем отделни части на тази машина. Но човек не е болен, защото му липсват известни химикали в тялото и чрез лекарства може това да се компенсира, и той, видиш ли, ще оздравее като си ги добави. Човек също не е болен, защото някой орган му е излишен и след като се извади или среже (обикновено чрез операция, не говоря за зъб), това ще разреши проблема. Човек е болен, защото е страдал първо на чисто психично и имеционално ниво. Заболяла му е душата, погребал е емоциите си, игнорирал е съобщенията на тялото си, спрял е да се движи или да се грижи за себе си. Замръзнал е, но не от студ. Замръзнал е енергийно.
Може да звучи странно, но психосоматиката не е нещо ново или модерно понятие. Тя води началото си още от ислямските средновековни традиции (934): персийският психолог и физиолог Абу Заид ал-Балкхи и Хали Абаз разработват най-ранното разбиране за психосоматична болест и за това как психика и физиология могат взаимно да си влияят. Те първи открили корелация между пациенти с болна психика и тяло и такива със здрава психика и тяло. Нов тласък на психосоматиката дава Франц Алекзандър (унгаро-американец), който през 1920 година пише първите си трудове за връзката тяло-психика. Той развива тъй наречената теория за “аутопластичната адаптация”, според която когато индивидът се озове в стресираща ситуация, той може да реагира по един от двата начина:
- аутопластична адаптация: обектът се опитва да променя себе си, т.е вътрешната среда.
- алопластична адаптация: обектът се опитва да променя ситуацията, т.е външната среда.
Алекзандър не е сам. Георг Гродек (1866- 1934), Сандор Ференц и Вилхелм Райх също поддържат, пишат и творят в сферата на психосоматичната теория. Традицията продължава и до днес от други учени, които продължават да търсят отговора на въпроса “Защо човек се разболява?”.
Аз вярвам и знам, че има връзка между емоционалната и психическата болка, в това, че медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с чувства и емоции като гняв, тревожност, безпокойство, огорченост, песимизъм, отчаяние, непрощаване, разочарование, обида, страх, тъга и нещастие. Всъщност всичките ни физически заболявания в един или друг аспект, в по-малка или по-голяма степен са продукт на тези негативни изживявания. Чувства и емоции, заровени живи, никога не умират. Или, както е казал Емил Зола, “Когато погребеш истината, тя започва да расте. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, помита всичко след себе си”. В случая, душевната истина.
Трудно ми е да повярвам, че един повреден черен дроб, зле функциониращи бъбреци, язва, мигрена, високо кръвно или нефункциониращо добре сърце просто ей така са се счупили, в нашето иначе съвършено тяло (създадено изначално перфектно). Тялото се разболява, защото не може повече да понесе нещо или някаква душевна болка (освен ако, разбира се, нямаме събитие като Чернобил, например). Естествено, допринасят и други фактори като това с какво се храним, какво пием, пушим ли или не. Но не са единствените. Защото ако злоупотребяваме с горните, то може да е поради една единствена причина: не обичаме достатъчно себе си и тялото си, за това го тъпчем, буквално и преносно, с каквото ни попадне. Но всяка болест е сигнал и вик за помощ, че нещо не е наред, че трябва да се вземат спешни мерки за промяна в начина ни на живот, във възгледите ни за света и за хората около нас, ако щете.. И, както казва Виктор Франкъл, “Когато не можем да променим една ситуация, то тогава сме предизвикани да променим себе си”.
Психосоматиката може да се обърне с краката нагоре и тогава се създава соматопсихика. Един човек с хронично бъбречно заболяване, например, рано или късно, се “депресира” от това, че е непрекъснато болен. Развива тревожност и безпокойство, които могат да прераснат в по-сериозно психично заболяване. Друг, след тежък инфаркт, също може да изпадне в тежка депресия и да се предаде (и 90% от тези хора, точно доказано, умират в следващите 6 месеца). Ракът не е просто рак, автоимунните заболявания не са просто объркана автоимунна система, а астмата и алергията винаги са били свръхактивна имунна система. Балансът е бил изгубен. Нещо дълбоко е наранено, за да се обърне тялото ни само срещу себе си. Кръгът се затваря. Човешката система рухва и не вижда изход, боледува физически и психически.
Аз научих как психиката ми влияе на тялото по “трудния начин”- т.е. не теоретично, а буквално минах през не един такъв опит. От хората съм, които “соматизират”. Трябваха ми години, за да разбера, че някои от моите физически заболявания са имали, в общи линии, едно и също послание – само органът се сменяше. Дори и да успявах някак си да се излекувам с традиционните медицински средства, се появяваше ново заболяване, трансформираше се в нещо друго. Докато не разбрах посланието и не си научих урока.
За да се прекъсне порочният кръг психика-тяло-психика и да започне възстановителен процес са нужни не само диети, хапчета и операции, а и разбиране на това откъде започва всичко.
Аз не твърдя, че ако сте на хемодиализа или химиотерапия трябва да я прекъснете или да престанете да си вземате лекарствата. Това, което казвам е, че при едно физическо заболяване работата върху тяло и психика едновременно може да има мощен оздравяващ ефект със сила понякога 1000 пъти над тази ако вземате просто хапчета и разчитате само на тях. Да не говорим, че абсолютно всички медикаменти имат странични ефекти, които водят до нов комплект от оплаквания и симптоми.
Ето някои физически симптоми, които често в популярната литература се тълкуват по различен начин, но това е доста опростено, по мое мнение, и не помага особено на клиента. Дори и да го знае или да се досеща, клиента едва ли може да се справи сам, иначе би го напарвил до сега.
проблеми с бъбреците – вероятно криза в двойката.
язва – дълго потискан гняв или недоволство от някаква ситуация или човек.
високо кръвно налягане – подсъзнателно желание да избухнеш, но не можеш и не си позволяваш; невъзможност да се справяш със стрес.
автоимунни заболявания: невъзможност да се грижиш за себе си и да се обичаш, най-общо казано.
болки в кръста – страх от финансова нестабилност и т.н.
Но не се подвеждайте и не се опитвайте да се самодиагностицирате. Всичко е строго индивидуално и трябва да се чете в контекста на човека и неговата лична история, няма “рецепти” и “тълкувания”, които да се прилагат за всички по един и същи начин. И това могат да го правят единствено и само специалисти, които са обучени да “четат човека и неговите симптоми”. Един и същ симптом, в контекста на историята на човека, може да означава съвсем различни неща и да изисква съвсем различни разрешения.
Други болести, които трябва и могат да се разглеждат в парадигмата на психосоматиката, и при които психотерапията би могла да е от огромна полза (някои са дадени с латинските им наименования, когато не съм сигурна как се изписват на български език). Ако съм допуснала грешка в изписването, моля да бъда извинена:
Болест на Адисън
Алопеция
Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: Базедова болест и Хашимото
Автоимунна уртикария
Celiac disease
Фибромиалгия; Хроничен синдром на отпадналост (fybromyalgia)
Болест на Chronh
Ендометриоза
Dermatomyositis
Лупус
Псориазис
Реактивен артрит
Ревматоиден артрит
Атопична екзема
Sarcoidosis
Склеродерма
Диабет тип 1
Витилиго
Ulcerative collitis
Болки в гърба и кръста
Сексуални разстройства от всякакъв род и характер, които нямат органична причина, включително репродуктивни проблеми без установен произход и причина.
Както и много други, известни и не толкова известни, които нямам място да изброя тук.
DSM-5 включва 5 специфични диагнози в категорията “Разтройства на соматичния симптом”: (1) разтройство на соматичния симптом, (2) конверсионно разтройство, (3) психологически фактори, афектиращи медицинско състояние, (4) фиктивно разтройство и (5) други специфични и неспецифични соматични симптоматични разтройства.
Медицински необяснимите симптоми (МНС) биват три основни вида:
- Болки в различни области
- Функционално нарушение на органичните системи
- Оплаквания от изтощение и умора
Те могат да бъдат причинени от физиологични нарушения, емоционални проблеми или патологични състояния, които все още не са диагностицирани.
- 4%-10% имат някакво органично обяснение на симптоматиката
- 75% остават с необясними симптоми в продължение на 12 месеца
- 30% (10% – 80%) имат свързани психични заболявания (обикновено депресия и тревожност), в зависимост от това колко необясними симптоми имат, които утежняват клиничната картина.
Това са случаите, когато можем да чуем: „Има ми нещо и не знам какво ми е“, „Бил съм на всякакви доктори и никой не ми поставя диагноза“, „Притеснявам се, че имам някакво сериозно заболяване, което не са открили“, „Искам да знам какво ми е“, „Казват ми че нищо ми няма и всичко ми е в главата“, „Изписват ми антидепресанти“.
Списъкът с оплаквания може да продължи до безкрай. Но, както казва Хипократ, „Всеки човек е уникален и това, за което трябва да се погрижим, е човекът, а не неговата болест. По-важно е да знаем какъв тип човек има дадено заболяване, отколкото какво заболяване има този човек”.
Вярно, бих казала аз. Нека се погрижим първо за човека, за неговите чувства и емоции, нужди и потребности, и тогава заболяването само ще си отиде…
Светла Банкова
психолог и психотерапевт
“Институт по интегративна психотерапия и психосоматика”
0885 26 4400;
info@integrativetherapybg.com
