Интервю и психологическо консултиране
Основите на консултативната психология се полагат през 20-ти век от представители на динамичната теория в психологията. Тя застъпва разбирането, че всяко едно психично явление, колкото и да е сложно, може да бъде разбрано като се изследва неговия произход, неговото развитие и промяна в ретроспекцията на времето. Психологичното консултиране е вид краткосрочна психологическа помощ. Използва се както за диагностичния, така и за терапевтичния цели. Основна цел е да се разберат причините и факторите, допринесли за създаването на проблема, който представя клиента. Известно е, че при наличието на емоционален проблем, хората имат тенденцията да ограничават своето мислене. Емоцията, с която клиентът влиза в отношения с терапевта, винаги е причинена от миналия опит на индивида и начинът, по който той я интерпретирал до момента. При всяко интервю по време на първата стъпка (въвеждането) двамата участници в интервюто (клиентът и терапевтът) се срещат като двама души с различни регистри на емоциите и на очакванията си. Консултативната психология предлага и алтернативни начини на мислене, което води до промяна на емоциите, а от там и промяна в поведението.
Интервюто цели да определи смисъла на посещението на клиента, неговото състояние, как функционират отделните психични сфери на личноста му, кои сфери от живота му са разстроени, как се справя с тях до момента и как формулира проблемите си, като целта е да се очертаваят възможни страгетии и методики за разрешаването им. Клиента бива поощряван да поеме активна роля за личностна промяна, като акцента се поставя върху способността му да открива сам различни възможности и да избира най- доброто решение за себе си, поемайки отговорност за последиците от него.
