Идеята за „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия “ се появи, когато след 20-годишна практика като психотелесен психотерапевт осъзнах, че един единствен метод никога не е помагал на моите клиенти и че в работата си интиуитивно съм ползвала методите на всички други психотерапевтични школи, до които съм имала късмета да се докосна през тези години. Факт е, че основният ми подход на работа е неорайхиански – психотелесен (базиран на неорайхианската теория на Проф. Валдо Бернаскони). В това съм обучена, в това съм вярвала и съм прилагала най-често в работата си. Но през годините, работейки като психотерапевт, се интересувах също и от психоанализа, юнгианска терапия, гещалт терапия, екзистенциална психотерапия, фамилни констелации, когнитивно-поведенческа терапия, психодрама и още много други. Допълнително се обучавах и участвах в семинари, уъркшопи и конференции като част от непрекъснатото си желание да се усъвършенствам и да мога да помагам максимално на клиентите си.
Но едва преди няколко години осъзнах, че интегративния подход, който прилагам, не се предлага от никоя психотерапевтична школа като формално обучение в България, или поне не аз не бях запозната. Оказа се, че тази идея за интегративност на подходите в психотерапията никак не е нова. В Европа съществува от близо 40 години и има поне дузина институти, пръснати в цяла Европа, които са членове на Европейската Асоциация по интегративна психотерапия. Особен принос има и Обществото за изследване на психотерапевтичната интеграция (SEPI), създадено още през 1983 година. В САЩ тази идея се оказа още по-стара и дори има международна организация по интегративна психотерапия, обединяваща подобно мислещи интегративни психотерапевти от цял свят. Не съм открила „топлата вода“, със сигурност. Но най-вероятно съм една от малцината, която иска да осъществи в по-широк мащаб идеята за интегративност на психотерапията в България. Голяма подкрепа и поощрение в това начинание получих и от Проф. Елена Мустакова- Посард, която от 20 години работи в областта на интегративната психотерапия и има изключителен принос за нейното развитие.
Нека да побързам да кажа. Няма най-добра или по-добра психотерапевтична школа. Всички ние се борим и работим за благоденствието и здравето на клиентите си. С методите, които най-добре познаваме, осъзнавайки тяхната ограниченост. Защото човекът, както знаем, е уникален. Не работим с рецепти и не можем под матрица да прилагаме някакви методи и подходи, надявайки се да отговорят на неговата уникалност и да разрешат неговите проблеми.
Запитах се също, пред каква ли дилема се изправят всички студенти по психология, които един ден искат да станат психотерапевти? Коя школа и обучение да изберат, когато всички си имат своите предимства? И тогава една студентка по психология ме попита: няма ли най-накрая да има обучение, което да включва повече методи, за да не трябва да избираме? Отговорът просто се появи. Надявам се със създаването на Института по интегративна психотерапия и психосоматика вече да има.
Защо обаче реших да включа и психосоматика като обучение в него?
Защото самата аз вярвам дълбоко в психосоматиката и връзката между тяло и психика. Вярвам, че поне частично това разделение между психологията и медицината е възможно да се преодолее (тялото и душата вървят заедно и няма как да се разделят и това става все по-очевидно.)
Защото кабинетът ми е пълен с хора, за които съм последна „инстанция“, след като са отписани от всички възможни лекари с думите „нищо ти няма, всичко ти идва от главата“ или други подобни абсурдни изказвания. Защото има хора с „медицински необясними симптоми“, но с неописуеми болки; има такива, които всеки ден си внушават, че са болни от какво ли не и страдат, но просто не могат да се спрат. Има такива, които страдат от физическо заболяване, но в резултат на него развиват депресия, тревожност и други психични разстройства, но рядко се търси по-дълбоко, за да се види какво става в душата на човека, а и той самият не е знаел къде да потърси помощ. Има хора, които са физически здрави, но които имат сексуални или други психични проблеми, но се притесняват да потърсят помощ. Има и такива, които са диагностицирани със заболявания, за които науката и медицината нямат абсолютно никакво обяснение как са се появили (автоимунните например). Съществуват всякакви необясними от медицината случаи, поне от това, което аз съм видяла и чула в кабинета си. Това е точно сферата на психосоматика и соматопсихика, в която аз смятам, че психотерапевтите ни трябва да бъдат обучавани.
И тук не съм открила нещо ново. Европейската Асоциация по Психосоматика, на която съм член, от години събира психиатри, медици и психотерапевти, които да обменят идеите си и да представят последните изследвания в тази област.
Вярвам, че сега, в нашия динамичен век на постоянни промени, повече от всякога психотерапевтите ни трябва да са обучени не само в няколко терапевтични подхода, но и в това, че психика, душа и тяло са свързани и не могат да бъдат лекувани разделно. Освен психотерапевти, те трябва да бъдат и психосоматици.
Човекът трябва да бъде разглеждан като интегративна личност: интеграция на духовни, интелектуални, социални и телесни потребности, на взаимоотношенията му, на социално-историческия и географски контекст, в който е роден, живее и се развива.
Как ще работи интегративният подход в „Институт по интегративна психотерапия и психосоматика“? На няколко нива:
- Интеграция на теоретично ниво, обслужващо 12 домейна на психичното здраве:
- Психодинамичен;
- Когнитивно-поведенчески
- Еволютивно;
- Екзистенциален;
- Психотелесен;
- Емоционален;
- Фамилно-систематичен
- Психосексуален;
- Психосоматичен;
- Социално/културно/исторически;
- Духовен и трансцендентен.
В обучението са включени като отделни модули на всички домейни, в една или друга форма, които според мен биха помогнали на клиента да постигне здраве и повече удоволствие от живота.
Интеграция на ниво личност: Интеграция на 9-те психологически оси:
- Психодинамична;
- Когнитивно-поведенческа;
- Емоционална;
- Развитийна (еволютивна)
- Трансгенеративна/семейна,
- Екзистенциална/трансперсонална
- Невробиологична/телесна.
- Духовна.
- Културна/социално историческа
Интеграция на психотерапевта като личност.
В процеса на обучение интегративният терапевт изгражда свой собствен стил на практикуване на психотерапия, като той е окуражаван да бъде креативен и да комуникира и взаимодейства с колеги от други психотерапевтични ориентации, както и непрекъснато да развива себе си като психотерапевт. Основно ударение се поставя върху индивидуалния подход към всеки различен клиент и всяка различна психотерапевтична ситуация.
В обучението на Института надявам се съм поставила основите на една мета-теория, или теория на теориите, където са вплетени няколко психотерапевтични направления, както и на подхода на общите фактори (т.е. фокусиране върху ефективни терапевтични практики, които са общи за всички подходи).
Психотелесна терапия:
В основата си обучението стъпва на неорайхианската психотелесна психотерапия, основана от Проф. Валдо Бернаскони, последовател на Вилхелм Райх и Александър Лоуен, които залагат на тезата, че във всяко човешко същество съществува неизменна връзка между психика и тяло и че не е възможно психиката да се лекува извън неизменната й връзка с тялото. Това налага прилагането на една телесно-биоенергетична-психична терапия, която цели възстановяне на цялостния баланс тяло-психика. Психотелесната школа в България има вече 20-годишна история и аз съм един от първите випуски, обучен в този психотерапевтичен подход. Методът е признат от Европейската Асоциация по психотелесна терапия. Повече за неорайхианската психотелесна психотерапия:
Психосоматика:
Психосоматиката като понятие има изключително дълга история. Още в средните векове Персийският психолог-физик Ahmed ibn Sahl al-Balkhi (934) и Haly Abbas (994) развиват ранния модел за заболяванията и наблягат върху връзката между психика и тяло. Още тогава те предполагат, че психиката и физиологията на пациента могат да си влияят реципрочно една на друга. В началото на 20-ти век се забелязва едно подновяване на интереса към психосоматичната концепция. Франц Алекзандър пише и работи върху динамичната корелация на психика и тяло. Зигмунд Фройд също изразява интерес, кореспондирайки си с Георг Гродек, който по това време изследва възможността за третиране на физичните болести през различни психологични похвати. През 1970-те Thure von Uexküll и неговите колеги в Германия предлагат биосемиотичната теория, която е една от най- влиятелните за концептуализиране на връзката психика-тяло. Хенри Лаборит, един от основателите на невропсихофармакологията, провежда експерименти през 1970-те години, които показват, че болестите се проявяват много бързо, когато има инхибиция (задържане) на действието при плъхове. Плъхове при същите условия, които не инхибират действията си (тези, които имат възможността да отговорят с бягство-нападение, дори когато нападението е напълно неефективно), нямат никакви такива болестни поражения. Хенри Лаборит предполага, че психосоматичните заболявания при хората се основават на ограниченията, които обществото налага върху индивида, с цел да поддържа йерархична структура на доминантност.
Много други учени допринасят за развитието на психосоматиката като дисциплина, няма да ми стигне мястото, за да ги изброя всички тук.
Европейската Асоциация по психосоматика е обединяваща организация за проблемите и научните изследвания в тази сфера. Психосоматичната медицина днес интегрира различни медицински специалности като психиатрия, психология, неврология, вътрешна медицина, хирургия, дерматология и психоневроимунология и други.
Предвид факта, че много от клиентите, търсещи психотерапевтична помощ, имат и други коморбидни и преморбидни заболявания, които очевидно влияят на психичното им здраве, би било недопустимо един интегративен психотерапевт да няма познания в тази дисциплина.
Надявам се Институтът по психосоматика и интегративна психотерапия да отговори на иискванията на новото време и необходимостта от такова обучение в България.
Светла Банкова
