Етичен Кодекс

ЕТИЧЕН КОДЕКС

НА „ИНСТИТУТ ПО ПСИХОСОМАТИКА И ИНТЕГРАТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ“

Част I: ВЪВЕДЕНИЕ

1. Общи положения

(1) Този кодекс определя етичните изисквания за психотерапевтите, специализантите и преподавателите на „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия”, които практикуват и използват методите на интегративната психотерапия и психосоматика (в терапевтичен, социален, образователен, организационен, културен или друг контекст, индивидуално или в група).

(2) Всеки специализант, респективно, преподавател в Института по психосоматика и интегративна психотерапия (наричан за по-кратко „Института“), се ангажира да спазва Етичния кодекс от момента на приемането му за специализант в Института или бъде ангажиран като преподавател.

(3) Настоящият етичен кодекс е съгласуван и съблюдава етичните стандарти и принципи на Европейската асоциация по интегративна психотерапия (ЕАИП), Европейската асоциация по психосоматична медицина (ЕАПМ) и Българската асоциация по психотерапия (БАП).

 (4) Настоящият етичен кодекс описва доброто професионално поведение и отношения между интегративния психотерапевт или специализант и клиент/пациент, отношения между обучаващ се и преподавател и/или супервизор, както и отношения между колеги- специализанти. Интегративните психотерапевти и специализанти поемат отговорност и за доброто име на „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия“ в България.

2. Дефиниции на използваните понятия

По смисъла на настоящия Етичен кодекс и свързаните с него документи на Института:

(1) „Институт“ означава „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия“ ЕООД, който е доставчик на обучителната услуга и страна по договорите за обучение.

(2) „Специализант“ е всяко физическо лице, което е сключило Договор за следдипломна специализация/обучение с Института и е записано в някоя от обучителните програми. Понятията „Обучаващ се“, и „Участник“, използвани в този Кодекс, в Договора или в Регламента се отнасят за едно и също лице – Специализанта.

(3) „Специализант под супервизия“ е Специализант, който осъществява прихотерапевтична практика, респективно, предоставя психотерапевтични услуги на клиенти, под супервизия, т.е. под наблюдение на супервизор.

(4) „Преподавател“ е квалифициран специалист (психолог, психотерапевт, лекар), ангажиран от Института за провеждане на лекции, тренинги, упражнения или супервизии.

(5) „Супервизор“ – е квалифициаран специалист, съгласно изискванията на ЕАП, ангажиран от Института за провеждане на индивидуални или групови супервизии.

(6) Психотерапевт – дипломиран специалист, който осигурява психотерапевтични услуги и е включен в програмата за обучение на преподаватели към Института.

(7) Психотерапевтична интервенция – използва се в смисъла на психотерапевтични услуги или създаване на психотерапевтичен план

(8) „Директор“ и „Директор на програмата“ имат едно и също значением това лицето, което носи крайната отговорност за педагогическия процес, качеството на обучението и сертификацията. Директор на програмата е управителят и законен представител на Института.

(9) „Клиент“ е всяко лице, което получава психотерапевтична или консултативна помощ от специализант или преподавател в рамките на обучителния процес или клиничната практика.

(10) „Групов процес“ е съвкупността от взаимодействия, отношения и динамика между участниците в обучителна или терапевтична група.

(11) „Личностова пригодност“ е съвкупност от психологически и морални качества (емпатия, устойчивост, интегритет, способност за саморефлексия и други), които са обективно необходими за безопасното и ефективно упражняване на професията „психотерапевт“, независимо от теоретичните знания.

(12) „Съвет на преподавателите“ – състои се от преподаватели, избрани от Директора на програмата, които освен с преподавателска дейност са ангажирани и с провеждане на тренинги, симулации, лична терапия, групова и индивидуална супервизия.

(13) „Уронване на авторитета на Института“ означава всяко публично действие, изказване, публикация или форма на поведение, което води или може обективно да доведе до накърняване на доверието в професионалната, етичната или организационната репутация на Института, и може да включва, но не се ограничават до:

1. разпространяване на невярна, изопачена или непълна информация относно дейността, преподавателите, обучителните програми или решенията на Института;
2. публични или онлайн коментари, които имат унизителен, подигравателен, обиден или саркастичен характер спрямо Института, негови членове, специализанти, преподаватели или клиенти;
3. публикуване или разпространение на вътрешна информация, документи, лични мнения от групови процеси, кореспонденция или други материали, които не са предназначени за обществен достъп;
4. използване на името, логото или символите на Института в контекст, който може да създаде впечатление за участие или подкрепа от страна на Института, без негово съгласие;
5. всяка форма на публична изява, която внушава, че Институтът или негови членове действат в противоречие с етичните принципи на професията, без предварително да е използван вътрешният ред за подаване и разглеждане на сигнали.

3. 3. Цели на психотерапевтичната дейност на интегративните психотерапевти и специализанти

(1) Да помогнат на клиентите си да достигнат ниво на психична и емоционална зрялост, която да им помогне да бъдат възможно най-автентични в живота си, да могат свободно да изразяват желанията, стремежите и целите си, да бъдат автономни, креативни и съзидателни.

(2) Да бъдат максимално съответни на това, което чувстват и искат за себе си.

(3) Да живеят в хармония със себе си, семейството си и социалните структури, в които функционират.

(4) Клиентите имат правото, отговорността и потенциала да вземат свои собствени решения, да поемат отговорности за своя собствен живот и да функционират автономно.

(5) Отношението към всеки клиент се основава на уважението към личността му и етичните правила за упражняване на професията, независимо от неговите раса, пол, възраст, вероизповедание, националност, сексуална ориентация, здравословно състояние, инвалидност и др.

(6) Клиентите са отговорни за своето личностно и професионално развитие, както и за темповете на това развитие.

(7) Зачита се правото на всеки клиент на личен живот и конфиденциалност.

(8) Специализанти, психотерапевти и преподаватели действат с почтеност и добросъвестност в отношенията си с клиента, както и помежду си.

(9) Насърчават автономно взетите решения като прилагат принципите на свободния избор и информираното съгласие.

Част II: СТАНДАРТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЕТИЧНИТЕ ЦЕННОСТИ В ПРАКТИКАТА

1. Принципи и практически бележки:

(1) Клиентът е информиран предварително за това, с което ще се занимава в консултативен, терапевтичен или обучителен контекст, и за методите на работа, които има правото да приеме или да откаже.

(2) Предварителното договаряне с него изяснява типа работа (напр. индивидуална или групова, консултиране, терапия, обучение и др.), целта, времето и очаквани резултати.

(3) Част от договореностите с клиента е откритото и ясно заявяване на възможното присъствие на наблюдатели, протоколиращи колеги или записващи устройства; ко-терапевти, участващи като помощни, ако се налагат такива, в случаите на работа под супервизия или в процеса на обучение. Всички присъстващи и свързани със случая на клиента/групата са обвързани със задълженията за конфиденциалност, регламентирани в този кодекс.

 (4) Част от добрата професионална практика е периодичното разглеждане на договора от страна на клиента и терапевта, за да се гарантира, че благополучието на клиента остава от първостепенно значение.

 (5)  Право на клиента е да се откаже или да оттегли съгласието си по всяко време.

 (6) Правата на непълнолетните, както и на лицата с намален интелектуален капацитет или други когнитивни ограничения, отнасящи се до информираното съгласие, биват осигурени чрез съгласието на родител или друго упълномощено лице.

(7) Записването на сесии с клиенти е възможно единствено след писмено информирано съгласие.

(8) Работата със случаи под супервизия също изискват писмено информирано съгласие от клиента.

2. Отговорност

(1) В своята професионална дейност, психотерапевтите и специализантите се стремят към най-високите стандарти на професията.

(2) Психотерапевтите и специализантите осъзнават последствията от своите професионални действия и носят отговорност за тях.

(3)  Психотерапевтите и специализантите, в рамките на възможностите си, следят техните услуги да не бъдат използвани по неподходящ начин.

3. Компетентност

В контекста на документа “Професионална компетентност на психотерапевтите”,  издаден от Европейската Асоциация по психотерапия (ЕАП) и ратифициран от Европейска Асоциация по интегративна психотерапия (ЕАИП) и Българска Асоциация по психотерапия (БАП) се определят следните компетентности, като част от Етичния кодекс:

(1) Психотерапевтите и специализантите предлагат само тези услуги, които са в рамките на тяхната професионална компетентност и съответстват на тяхната завършена/придобита квалификация и опит към настоящия момент.

(2) Психотерапевтите и специализантите информират за спецификата на професионалната си дейност по такъв начин, че да избегнат неправилното разбиране от аудиторията за тяхната компетентност и професионални възможности.

 (3)  Психотерапевтите и специализантите  осъзнават своите професионални ограничения и при необходимост пренасочват клиентите към други професионалисти за консултация – медицински лица или колеги от други модалности.

 (4)  В тези видове практическа дейност, за които още няма твърдо установени стандарти, психотерапевтите и специализантите взимат всички мерки, за да осигурят благополучието на клиентите си.

 (5)  Психотерапевтите и специализантите се стараят да бъдат в течение на научните и практическите изследвания и решения в сферата на своята дейност.

 (6) Ако психотерапевтите и специализантите имат лични проблеми от такъв тип и проявяващи се в такава степен, че влияят върху изпълнението на професионалните им задължения, те се обръщат за професионална помощ с цел възстановяване на необходимата личностова и емоционална годност за упражняване на професията им.

4. 4. Личностова пригодност

(1) Личностовата професионална пригодност на специализантите се преценява от членовете на Съвета на преподавателите на Института на базата на тяхното справяне с обучителния процес, наблюденията върху личностовите и поведенческите характеристики, емоционална зрялост и личностно израстване, както и спазването на етичните и професионални изисквания за поведение.

 (2)  При преценка от страна на Съвета на преподавателите за наличието на сигнали за личностова професионална непригодност (в случаи на наблюдавано поведение, несъотвестващо на изискванията за етично и надеждно изпълняване на професионалната психотерапевтична позиция), Съвета на преподавателите и/или Директора на програмата може да издаде писмено вътрешно становище за наблюдаваното поведение, което не съответства на изискванията за етично и отговорно изпълняване професионалната психотерапевтична позиция или за прекратяване на обучението на специализанта, на базата на изложени факти, наблюдения и основания.

(3) В случаите на отстраняване на специализант от обучителната програма на Института, договорните взаимоотношения с Института се считат за прекратени от датата на решението на Директора на програмата.

5. Психотерапевтични интервенции

(1) Психотерапевтичните интервенции се планират на базата на добре формулиран проблем и след разглеждането на подходящи методи и алтернативни процедури.

(2) При осъществяването на интервенционни и други действия и методи, те се извършват в съответствие със стандартите или обичайната практика за тяхното използване.

(3)  Психотерапевтите и специализантите избягват да използват методи с неизвестни или неудовлетворителни параметри, освен в случаите, в които се апробират нови такива. За последното клиентите се информират предварително и могат да се използват само след тяхното съгласие.

(4) Психотерапевтите и специализантите се стремят да формулират своите послания, заключения и други подобни изказвания по такъв начин, че те да не могат да бъдат превратно разбрани или използвани.

(5) Заключенията трябва да бъдат формулирани така, че да бъдат разбираеми за клиента.

(6) Психотерапевтите и специализанти под супервизия се грижат за това психотерапевтичните и консултативните методи да не се описват в средствата за масова информация, по такъв начин, че да се намали тяхната полезност.

(7) Интегративните психотерапевти и специализанти под супервизия самостоятелно избират методите си на работа, както и терапевтичната парадигма, към която да се придържат.

ЧАСТ III.  ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ

1. Взаимоотношения с клиентите

(1) Психотерапевтите и специализантите зачитат личната неприкосновеност на човека и се грижат за защита правото на клиента на самоопределение, в това число и отказ от по-нататъшно участие в сесиите.

(2) Психотерапевтите и специализантите осведомяват клиентите или техните представители за планираните мероприятия по най-разбираем начин, за да могат сами да решат желаят ли да вземат участие в тях или не.

(3) Отношението към клиентите трябва да поощрява тяхната автономност и самоопределение, като се избягват стилове на поведение, създаващи зависимост.

(4) Никой психотерапевт или специализант не може да действа или съдейства за нарушаването на което и да е от основните човешки права, дефинирани от Декларацията за човешките права на ООН.

 (5) Психотерапевтите и специализантите внимават за всички взаимоотношения, които могат да увредят професионалната им преценка и да повишат риска от експлоатиране на терапевтичната ситуация, финансово, психологически или по какъвто и да било друг начин, който може да бъде в ущърб за клиента.

 (6) Психотерапевтите и специализантите представят себе си по спретнат, подходящ и културно чувствителен начин.

(7) Психотерапевтите и специализантите демонстрират активно слушане, емпатия и професионализъм във всички взаимодействия.

 (8) Психотерапевтите и специализантите използват етично разсъждение и размисъл, когато се сблъскват със сложни или двусмислени ситуации.

  (9) Психотерапевтите и специализантите се ангажират със самосъзнание, за да разпознават предразсъдъци, ограничения и лични ценности.

 (10)  Сексуалната интимност на психотерапевт или специализантите с клиент е неетична и не се допуска.

 (11) Ако условията за наемане на психотерапевта или специализанта под супервизия водят до невъзможност за спазване на интересите на клиента, това се обяснява на всички заинтересовани страни.

2. Взаимоотношения между преподаватели и специализанти

(1) В отношенията си със специализантите, предподавателите се ръководят от същите етични правила, валидни за клиентите.

(2) Преподавателите поставят за своя основна цел професионалното израстване и личностно развитие на специализантите.

(3) Преподавателят насочва специализанта към друг колега, ако интересите и начинът на приложение на знанията, изискват знания и умения извън подготовката на преподавателя.

(4) Сексуалната интимност между преподавател и специализант е неетична и не се допуска.

3. Взаимоотношения с колеги и трети лица

(1) Психотерапевтите и специализантите са колеги помежду си, те уважават професионалната компетентност, задълженията и отговорността на колегите си и представителите на другите професии.

(2) Психотерапевтите и специализантите се въздържат от мнения, злепоставящи личните качества и професионалната практика на техни колеги, пред клиенти и други трети лица.

(3) Психотерапевтите и специализантите поемат отговорност за грешки и правилното им коригиране.Демонстрират самоконтрол, търпение и професионализъм дори под стрес.

(4) Психотерапевтите и специализантите сътрудничат с уважение с други професионалисти, агенции и обществени ресурси.

(5)  Психотерапевтите и специализантите избягват  клюки, клевета или неуважение към колегите, както и отправяне на негативни забележки за колегите, към клиенти или други лица.

(6)  Психотерапевтите и специализантите използват ясна, уважителна и неосъждаща комуникация – устно и писмено.

(7) Психотерапевтите и специализантите се отнасят с колегите си с уважение, справедливост и почтеност по всяко време.

(8) Психотерапевтите и специализантите спазват конфиденциалност, що се отнася за споделяния на колеги по време на лекции, симулации, тренинги или други обучителни формати.

 (9)  Психотерапевтите и специализантите отдават заслуженото – признават работата, идеите или приноса на другите.

(10) Психотерапевтите и специализантите поддържат учтивост, дори в случаи на несъгласие относно подходите за лечение или етични въпроси.

(11) Психотерапевтите или специализантите, до които е достигнала информация, че техен колега е нарушил етичните принципи, постъпват съгласно утвърдените процедури на общността.

4. Конфиденциалност

(1) Психотерапевтите и специализантите имат задължението да запазват в тайна информацията, получена от клиентите им в хода на работата с тях.

(2) Те споделят подобна информация с други лица само със съгласието на клиента или на друг законен негов представител.

 (3) Изключение от това правило може да се направи само в случаите, при които спазването на конфиденциалността вероятно би довело до вреда на клиента или съществува явна опасност за неговата сигурност или тази на други хора. При тези обстоятелства информацията трябва да бъде предадена единствено на лица, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация и в съответствие със законите на Република България.

 (4) За осигуряване на конфиденциалност във връзка с психологическите и психотерапевтичните изследвания и интервенции, психотерапевтите и специализантите са длъжни да се погрижат за специална договореност с клиентите.

 (5) В договореността трябва да се уточни начинът за гарантиране на конфиденциалността: кой ще има достъп до съответните материали и колко дълго те ще бъдат съхранявани. (Същото се отнася и за електронните материали.)

 (6) В случаи на видео запис, фотографиране или заснемане на филм, съгласието на клиента (участник в група и др. подобни) е задължително.

(7) За демонстрация, прослушване или друго използване на материала е необходимо допълнително писмено разрешение, от което да е ясно, къде, кога, пред кого и в каква форма може да бъде използван съответният материал. Изисква се да се включи също така информация за това, колко време може да се пази този материал.

(8) Ако клиент или участник в група не потвърди съгласието си, материалът незабавно се унищожава.

(9) В случай на необходимост, психотерапевтите и специализантите информират възложителите и клиентите за правилата и изискванията за спазване на конфиденциалност според настоящия Етичен кодекс.

ЧАСТ IV. ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ПРЕДСТАВЯНЕ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО

1. Задължения на психотерапевтите, специализантите и преподавателите, в тяхната публична комуникация

(1) Публичните изказвания, публикации и участия на психотерапевтите и специализантите имат за цел да допринасят за информираността на обществото, за разбирането на психичните процеси и за доброто име на професията и на Института.

(2) При публични изяви като специалисти психотерапевтите и специализантите се стремят към обективност, професионализъм и уважение към различните гледни точки и се въздържат от категорични или дискредитиращи изказвания.

(3)  Във всички форми на публично представяне – включително социални мрежи, онлайн публикации, интервюта, подкасти и други медийни формати – психотерапевтите и специализантите:

1. Ясно посочват своя професионален статус и компетентност (например „специализант под супервизия“);
2. Не използват името, логото или символите на Института без изрично разрешение;
3. Въздържат се от коментари, които могат да накърнят авторитета или да злепоставят Института, колеги, преподаватели, супервизори или клиенти;
4. Не публикуват материали, които разкриват или намекват информация, свързана с клиентски или групови процеси, дори и в анонимна форма, ако има риск от идентификация;
5. Избягват участие в публични дискусии и онлайн спорове, които носят подигравателен, агресивен или обиден тон спрямо професионалната общност;
6. Не използват публичните си профили за самореклама, за внушаване на компетентност извън притежаваната квалификация или за набиране на клиенти чрез подвеждаща информация.

(4) Когато се изказват по професионални или научни въпроси, психотерапевтите и специализантите се позовават на достоверни източници и разграничават ясно лични мнения от професионални становища.

(5) Всички публикации и участия на психотерапевтите и специализантите следва да бъдат в съответствие с принципите на уважение, конфиденциалност и лоялност към Института, клиентите и професията.

(6) Използването на социалните мрежи от психотерапевти, преподаватели и специализанти следва да отразява етичната позиция и ценностите на Института. Публикуването на съдържание, което уронва неговия авторитет или създава репутационен риск, се счита за етично нарушение .

(7) Обявите за курсове и събития могат да съдържат информация за съдържанието, целите и преподавателите, но не трябва да се представят като реклама или да съдържат обещания за конкретни резултати.

(8) Психотерапевтите и специализантите публикуват от свое име само материали, които са изцяло тяхно дело или в които имат реален и доказуем принос, като коректно посочват всички съавтори и източници.

2. Задължение за политическа неутралност

(1) Институт по психосоматика и интегративна психотерапия е независима, аполитична и непартийна организация. Всички преподаватели, супервизори, психотерапевти и специализанти под супервизия се задължават да спазват принципа на политическа неутралност в рамките на своите професионални и публични изяви.

(2) При публични участия, публикации или изказвания в социални мрежи, които изразяват лични политически възгледи, лицата следва ясно да разграничават личната си позиция от своята професионална роля или принадлежност към Института.

(3) Не се допуска използване на името, логото, символите, събитията или платформите на Института за политически цели, агитация или пропаганда, нито свързване на институционалната дейност с политически партии, движения, каузи или кандидати.

(4) Психотерапевти, преподаватели и специализанти се въздържат от изказвания и публични действия, които могат да създадат впечатление за партийна или идеологическа обвързаност на Института или да поставят под съмнение професионалната му независимост.

ЧАСТ V.  ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС

1. Общи положения

(1) Нарушенията на настоящия Етичен кодекс се разглеждат с цел опазване на професионалните стандарти, защитата на доброто име на Института и гарантиране на безопасността на всички участници в обучителните програми.

(2) Всички процедури се провеждат при спазване на принципите на обективност, конфиденциалност, справедливост и баланс между личните и институционалните интереси.

(3) Процедурите по този раздел се прилагат в случаите, които не са уточнени различни процедури по други точки от този кодекс.

(4) Процедурите по този раздел не изключват възможността за търсене на отговорност по силата на други нормативни актове или вътрешни правила на Института.

2. Комисия по етика – състав и функции

(1) Комисията по етика е консултативен орган, подпомагащ Директора на програмата при разглеждане на случаи на предполагаеми нарушения на Етичния кодекс.

(2) Комисията се състои от най-малко трима членове, определени от Директора на програмата.

(3) Комисията:

1. приема и регистрира постъпилите жалби и сигнали;
2. събира необходимите сведения и становища от страните;
3. изготвя писмено заключение или препоръка в срок до един месец от постъпване на сигнала;
4. може да предложи конкретни мерки: писмено предупреждение, изискване за допълнителна супервизия или лична терапия, временно ограничаване на участие в учебни дейности, отстраняване от или прекратяване на обучението.

(4) Заключенията на Комисията имат препоръчителен характер и се представят на Директора на програмата за окончателно решение.

(5) При липса на становище в определения срок, Директорът има право да вземе решение по случая въз основа на наличната информация.

3. Процедурни правила

(1) Нарушенията на Етичния кодекс се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на други закони на Република България.

(2) Сведения за нарушенията на етичните норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги психотерапевти, преподаватели или специализанти – обучаващи се колеги.

(3) Жалбите за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на Етичния Кодекс. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.

(4) Анонимни или устно направени жалби не се разглеждат.

(5) Независимо до кого са адресирани, жалбите задължително се препращат на председателя на Комисията по етика и до Директора на програмата.

(6) Жалбите се разглеждат от Комисията по етика, като Председателяt е длъжен да свика нейните членове в десетдневен срок от получаване на жалбата.

(7) Комисията по етика определя докладчик по жалбата, който е длъжен да събере необходимите сведения и документи и да ги предостави на комисията.

(8) В срок от един месец след постъпване на жалбата Комисията по етика съобщава своето заключение или препоръка.

(9) Комисията по етика взима своите решения по представените заявления с обикновено мнозинство.

(10) Заключенията на Комисията по етика се представят в писмен вид на Директора на програмата, като копия от доклада се изпращат на засегнатите страни.

(11) Заключенията на Комисията по етика могат само да потвърдят или отхвърлят точките от заявлението за нарушение на Етичния кодекс. Тя не определя и не налага санкции, но може да прави препоръки съгласно своите компетенции описани в т. 2.

(12) Всички разследвания и заключения на Комисията по етика са конфиденциални и не подлежат на разгласяване без съгласието на засегнатите страни.

4. Правомощия на Директора на програмата при нарушение на Етичния кодекс

(1) Директорът на програмата носи крайната отговорност за вземане на решения по всички случаи, свързани с нарушения на Етичния кодекс.

(2) Въз основа на препоръка на Комисията по етика или при нейно бездействие, Директорът може самостоятелно да вземе решение за:

1. устно или писмено предупреждение;
2. изискване на допълнителна супервизия, обучение, терапия  или корекционен план;
3. временно отстраняване от учебни дейности за срок до 90 календарни дни;
4. прекратяване на обучението.

(3) При спешни случаи, когато е застрашена безопасността на участници, клиенти или репутацията на Института, Директорът може да наложи временни мерки, без предварително произнасяне на Комисията. Тези мерки имат срок до 30 календарни дни и подлежат на потвърждение, изменение или отмяна от Директора след събиране на необходимите данни.

(4) Всички решения на Директора се оформят писмено и мотивирано и се съобщават на засегнатите страни в срок до 7 работни дни.

(5) Решенията на Директора могат да бъдат преразгледани само при наличие на нови обстоятелства или доказателства, представени в срок до 7 календарни дни от уведомяването на страните.

5. Роля на преподавателите и супервизорите

(1) Преподавателите и супервизорите, които имат преки наблюдения върху професионалната и личностната пригодност на специализантите, могат да бъдат приканвани да изразяват становища при разглеждане на етични случаи.

(2) Тези становища имат индикативен и консултативен характер и подпомагат Директора на програмата при вземане на решение.

(3) Преподавателите и супервизорите не носят отговорност за крайното решение, освен ако не са участвали в процеса на нарушението.

6. Обжалване и окончателност на решенията

(1) Засегнатите лица имат право да подадат писмено възражение срещу решението на Директора в срок от 7 календарни дни от получаване на уведомлението.

(2) Възражението се разглежда от Директора на програмата, който може, по своя преценка, да покани независим консултант по етика или юрист, за да гарантира безпристрастност на повторния преглед.

(3) Подаване на възражение срещу решението не спира изпълнението му. След преразглеждане решението на Директора е окончателно.

7. Документация и конфиденциалност

(1) Всички сигнали, становища и решения по етични случаи се съхраняват в защитена среда при условия на поверителност.

(2) Информацията може да се предоставя само на лица, пряко участващи в процедурата, и единствено в рамките на нейните цели.

8. Специални правила при нарушаване на груповия процес и създаване на токсична среда от страна на специализант

 (1) Настоящият член урежда случаите на поведение на специализанти, което нарушава психологическата и етичната безопасност, груповата динамика или ефективността на обучителния и терапевтичния процес в Института. Те са специални спрямо правилата по точки 1-6 по-горе.

(2) Основен принцип е гарантирането на сигурна, уважителна, конфиденциална и подкрепяща среда за всички участници в обучителните и терапевтичните групи.

(3) За нарушение по смисъла на този член се счита всяко действие или бездействие на специализант, което:

1. създава напрежение, страх или враждебна атмосфера в групата;
2. изразява агресия, вербално или невербално унижение, подигравки, заплахи или системно прекъсване на другите участници;
3. налага лично мнение чрез натиск, манипулация или доминиране над останалите;
4. нарушава конфиденциалността на груповия процес чрез изнасяне на информация без съгласие;
5. подкопава авторитета или инструкциите на преподавателя или супервизора;
6. демонстрира дискриминационно, унизително или обидно отношение по признаци като пол, възраст, етнос, религия, сексуална ориентация, здравословно състояние или убеждения;
7. формира подгрупи, интриги или действия, които водят до разединение и дестабилизация на групата;
8. умишлено саботира или възпрепятства протичането на учебния процес.

(4) При възникване на поведение по ал. (3), преподавателят или Директорът на програмата има право незабавно да предприеме мерки за защита на групата, включително:

1. прекъсване на сесията;
2. временно отстраняване на специализанта от конкретното занимание;
3. провеждане на индивидуален разговор за изясняване на ситуацията.

(5) При тежко или повторно нарушение преподавателят уведомява Директора на програмата, който може да разпореди временно отстраняване на специализанта от учебна дейност за срок до 30 календарни дни, или до изясняване на обстоятелствата.

(6) За тежки нарушения по смисъла на този член се считат:

1. прояви на вербална или физическа агресия;
2. унижаване или дискриминация на участник;
3. нарушаване на конфиденциалността;
4. действия, които реално застрашават психологическата или физическата безопасност на участниците.

(7) След постъпване на сигнал за нарушение, Директора на програмата свиква Комисия за разглеждане на случая, съставена от:

1. Директора на програмата – председател;
2. съответния преподавател или супервизор, ако такъв е въвлечен в сигнала за нарушение
3. член на Етичната комисия

(8) Комисията:

1. изслушва страните и събира писмени становища и доказателства;
2. разглежда случая в срок до 30 календарни дни от постъпването му;
3. взема решение с обикновено мнозинство и оформя протокол.

(9) В зависимост от тежестта и повторяемостта на нарушението, Комисията може да предложи следните мерки:

1. писмено предупреждение и задължение за изготвяне на план за корекция
2. временно ограничаване на участието в групови процеси или преместване в друга група;
3. временно отстраняване от учебна дейност за срок до 90 календарни дни;
4. прекратяване на участието в обучителната програма.

(10) Всички решения на Комисията се оформят писмено и се съобщават на специализанта.

(11) Специализантът има право да представи своето становище и да обжалва решението на Комисията в срок от 7 календарни дни от уведомяването. Решението на Директора на програмата е окончателно. Обжалването на решението не спира прилагането на мерките, определени с решението.

(12) Всички материали по случая се съхраняват при условия на конфиденциалност и достъп до тях имат единствено лицата, участващи в разглеждането му.

(13) Забранява се всякаква форма на ответни действия срещу лица, подали сигнал или съдействали при изясняването на случая.

Етична комисия: ethics@integrativetherapybg.com

Членове на Етичната комисия:

Деница Банчевска

Зорница Стоилкова

Петър Панталеев