Екзистенциална психотерапия
Екзистенциалната психотерапия се причислява към хуманистичната психотерапия, въпреки че по-рано е наричана „екзистенциална психоанализа“. Екзистенциалните психотерапевти вярват, че човека има свободата да прави какво поиска и да избира какъв и какво да бъде в съответствие с рамките на своите биологични, културни и исторически ограничения.
Основен принос за този подход имат редица имена като Виктор Франкъл, Роло Мей, Ървин Ялом и други, повлияни от философи и автори на XIX век. Екзистенциалният подход възниква спонтанно в много части на Европа след Втората световна война, когато много хора търсят решения на екзистенциални си проблеми и задават теми и въпроси за своето съществуване изобщо. Екзистенциализма се фокусира върху теми като смисъла на живота, смъртта, любовта, тревогата, свободата и отговорността, самотата, които са свързани с настоящият момент. Концентрирана е върху факторите на човешкото съществуване, отдава особено значение на взаимоотношенията човек с човек. Методът разглежда и дава по- различно виждане за тревогата, самотата, смъртта, вината и отчуждението.
Ядро на този подход се базира на виждането, че силата да се въвеждат промени се крие в човека, тъй като човекът е свободен, следователно и отговорен за своите избори и действия. Ние не сме жертви на обстоятелствата, защото ние избираме това, което да бъдем и като първа стъпка е човекът да поеме отговорност. Екзистенциалната психотерапия стъпва на становището, че ние сме способни на самосъзнание, което ни позволява да разсъждаваме, да взимаме решения, а с това да бъдем свободни и отговорни за начина, по който живеем, фокусирани в настоящият момент за смисъл и цел.
Основни принципи според екзистенциалния подход са: способност за самосъзнание; свободата и отговорността; създаване на собствена идентичност и установяване на смислени взаимоотношения с другите; търсене на смисъл, цел и ценности; тревожността като състояние на живота и осъзнаване на смъртта като неизбежна.
