Баланса в живота: митoве за него, как го дефинираме и как да го постигнем?
„Сънувах, че вървя над пропаст по едно въже. Трудно пазех баланс и беше страшно. Изведнъж загубих равновесие и полетях в пропастта. Събудих се, облян целия в пот, но все пак за да установя, че това е само сън и съм жив. Този кошмар се повтаряше много често…“. Това е откъс от съня на мой клиент, като основна тема е баланса, равновесието и какво означава то за нас.
Ясно е, че с израза „баланс в живота“ често пъти се злоупотребява, без да могат тези, които го употребяват да дефинират какво точно значи. И в това е проблема- баланса в живота е доста субективно понятие като всеки влага в него различен смисъл. Обикновено хората, които идват при мен не идват със заявка „липсва ми баланс в живота“, а по- скоро с други формулировки: постоянна умора, липса на концентрация, емоционална лабилност, безразличие към иначе носещи удоволствие дейности, недоспиване (или проблеми с качеството на съня), тревожност и напрежение, неясно от какво, неудовлетвореност от живота, проблеми с партньора, burn out и още много други неща. Никой обаче не казва „Не съм балансиран“. Защото този израз има много лица и не е точно от нашия разговорен език.
А според всеки тълковен речник можете да намерите различни обяснения за баланса:
- Състояние на равновесие, характеризиращо се с уравновесяване на всички сили от равни противоположни такива.
- Претегляне на факторите в дадена ситуация, за да се предвиди нейния резултат или развитие
а. Състояние на телесно равновесие: изваден от равновесие „от порив на вятъра“.
б. Способността за поддържане на телесното равновесие: Гимнастиците трябва да имат добър баланс.
- Стабилно психическо или психологическо състояние; емоционална стабилност.
- Хармонично или удовлетворяващо подреждане или пропорция на части или елементи, както в дизайна например.
- Влияние или сила, стремяща се към постигане на равновесие; противовес.
В съответствие с тези обяснения ще се опитаме да дефинираме значението на баланса в личния ни живот и най-добрия начин за постигане на баланс между личен такъв и кариера, работа и семейство, социален живот и личен живот, баланс във взаимоотношенията, баланс между физически и духовен живот.
Когато моля хората да дефинират какво имат предвид под баланс, те обикновено изпъкват нещо за балансирането на семейство с работата или на душевното с материалното и употребяват думи като „лекота“ и „удовлетворение“.
Но ако имахте балансиран живот, как би изглеждал?
След като определим какво означава балансът за всеки от нас, тогава ще бъде лесно да определим дали сме извън баланс. Няма конкретно измерване на баланса, то всъщност се определя от нашето субективно чувство на удовлетвореност от настоящата ситуация. Доста хора обаче не биха разбрали, че животът им е просто извън равновесие – те могат да се оплакват, че са стресирани, претоварени, нещастни, времето никога не им стига. Това обаче са само симптоми, че животът им определено е извън баланс.
Доколко сме доволни от разпределението на нашето време, усилия и енергия?
През повечето време хората се оплакват, че всъщност прекарват повече време на работа, отколкото биха искали. Но е вярно и обратното – те могат да отделят много време на „семейни проекти“ и да се чувстват неудовлетворени от кариерата си. Ако се чувствате виновни в някакъв аспект, кариера или личен живот, това означава, че сте извън баланс. Ако се чувствате виновни, че сте прекарали повече време на работа, отколкото със семейството си – тогава отново има дисбаланс. Усещането за баланс всъщност е продукт на субективното ни възприятие за качеството ни на живот и се отнася до голяма степен до балансирането на мислите с действията ни.
Митът за баланса
Националният институт за психично здраве в САЩ съобщава, че повече от 20 милиона американци (според мен са доста повече) страдат от хронична нервност, пристъпи на паника и фобии. За България няма такива изследвания, или поне аз не съм запозната с тях, но едва ли картината е много по различна.
С бързия темп на съвременното общество изглежда, че хората имат по-малко време и повече разочарования – дори с всички технологии, които трябва да направят живота ни по-лесен. Не познавам някой, който да не е зает. Независимо дали работим в офис, на полето или сме останали вкъщи да гледаме деца, ние всички сме тласкани и дърпани от бързия темп на обществото повече от всякога. Затрупани сме с информация, сметки, кредитни карти, информация от социални мрежи, телевизия, имейли и всички те крещящи- ПРОЧЕТЕТЕ МЕ!! Обърни ми внимание! Виж ме! Засмукани сме от фунията на информационната ера. Има толкова много какво да се види, направи и случи, че всъщност става прекалено изтощително, и объркващо. Дали не изпускаме нещо и дали не ни преследва страха да не изпуснем нещо? ФМО (fear of missing out) е вече добре познато състояние. Страхуваме се на изпуснем нещо, претегляме всички опции до последно и накрая всъщност се парализираме в решенията си. И това ако е баланс!
Милиони служители и работници в САЩ, Канада, Европа и почти всички други страни страдат от депресия и пристъпи на паника, защото са прекалено стресирани от работата си, или поне това докладват като причина за състоянието си.
Това е едно от ключовите изводи на мащабно проучване-анкета по въпроса, което показва, че две трети (2/3 !!!!) от респондентите смятат, че са се разболели в резултат на работа си, като 48% от тях страдат от депресия, а 43% страдат от тревожност или пристъпи на паника. Каква тъжна статистика!
Сред другите констатации от анкетата се установява, че:
- Осем от 10 души имат проблем да жонглират конкуриращите се изисквания на работа и семейство.
- Осем от 10 човека смятат, че понякога не могат да се справят с изискванията, поставени върху тях от работодателите им.
- Жените (69,6%) са по-уязвими, отколкото мъжете (63%), въпреки че и двете цифри са се увеличили през последните 2 години, предвид световната пандемична ситуация.
- Много хора работят над договорените си часове (един на всеки 10 работи работи минимум 49 часа седмично, докато само един на всеки 100 има договор за това). Повечето правят това, за да могат да отговорят на изискванията и натовареността в работата.
- Повече от половината от служителите смятат, че ежедневното им пътуване до работното място увеличава стреса през деня им (слава богу, едно от малкото ползи от пандемията, ако изобщо може да се нарече полза, е че показа как много от служителите са еднакво ефективни и когато работят от къщи. Което пък отвори пространство за други предизвикателства и проблеми, свързани с онлайн работата от къщи. Но, няма пълно щастие!).
- Стресираните служители са 9 пъти по-склонни да направят грешка в работата, което е напълно обяснимо също.
- Една трета от служителите се възмущават от работното време, а повече от една четвърт пропускат семейни и социални събития заради работни ангажименти.
- Един от всеки пет не вижда или не прекарва толкова време с децата си, колкото би искал, чувства, че бракът или партньорството им са пострадали от работата им и се чувстват твърде уморени за да правят секс.
Хубавата новина е, че повече от половината служители смятат, че работата не доминира все пак живота им, чувстват се по-удовлетворени, когато са заети и се наслаждават на предизвикателствата на работата си. Въпреки по-високите нива на стрес, жените обикновено се чувстват по-позитивно настроени към работата от мъжете. Почти три четвърти от шефовете са съпричастни по отношение на молбите за отпуска или промените в работните графици, за да помогнат за справянето с изискванията на семейството.
Едно от предизвикателствата ни днес не е, че личният и професионалният ни живот са твърде взаимосвързани, и че погрешно се борим твърде усилено, за да ги изключим един от друг. Какво точно означава понятието „баланс“ за всеки от нас на лично ниво? Това означава ли, че половината от будния ден е посветена на работа, а другата половина на живот извън работата? Едва ли!
Ангажиментът на енергията е ключът към баланса. Къде ангажираме най-много своята енергия и усилия? Там ли искаме да бъдат?
Смятам също, че балансът не е толкова свързан с времето или усилията ни, отколкото с вътрешната ангажираност на енергията ни. Придвижваме ли се по посока на най-важните ни цели, ентусиазирани ли сме от живота, успяваме ли да улавяме най-важните моменти и изпълнени ли сме с благодарност за това, което вече имаме? Това е идеалното разгръщане на енергията ни…. Или пък обратното: буксуваме, чувствме се ядосани и недоволни, често неудовлетворени, винаги на педала и недостатъчни? Това е реалността за повечето хора и дори да прекарваме половината си дни далеч от работното място, това няма да балансира живота ни, със сигурност.
Постигането на това, което търсите и което почти никой не намира, изисква предефиниране на това какво означава баланс. Първото правило е, че личният и професионалният живот често се припокриват, особено в частния бизнес, и това не е проблем, ако даваме най-доброто от себе си и в двете. В някои дни, ако управляваме фокуса, а не времето; енергията, а не усилията; въздействието, а не намеренията, можем да се приберем вкъщи, след като сме работили четири часа това, което ни е отнемало осем или десет часа преди, и да сме удовлетворени и свършили всичко планирано за деня.
Но от време на време, десет- или дванадесетчасов работен ден може да бъде жизненоважен за оползотворим някаква възможност или ако сме на прага на големи промени в живота си. И това е също Ок.
В този смисъл, намерете своя начин да имате дни или часове, в които да давате най-доброто от себе си, по начина, по който вие желаете и в посоката в която вие желаете. На всички ни е необходим филтър, който да ни даде възможност да изградим живота си на базата на важното за нас, а не на онова, което ни втълпяват, че е важно. Прекалено много се стараем за неща, които не са ни истински важни, за нас самите, и е необходимо да направим „пресяване“. Или както казват:
За да катерите повече, носете по-малко.
За да чуете повече, говорете по-малко.
За да успеете повече, предполагайте по-малко.
За да изобретявате повече, съпротивлявайте се по-малко.
За да превъзхождате повече, състезавайте се по-малко.
Как бихте го завършили?
За ……………………………………………повече,……………….……..…..по-малко.
За ……………………………………………повече,……………….……..…..по-малко.
За ……………………………………………повече,……………….……..…..по-малко.
За ……………………………………………повече,……………….……..…..по-малко.
За ……………………………………………повече,……………….……..…..по-малко.
И нека новата ви мантра бъде: „ Ще съм усърден по отношение на важните неща за мен и „мързелив“ за маловажните“. И тогава баланса в живота ще се случи!
Светла Банкова
психолог и психотерапевт
