fbpx

Стенли Келеман и формите на съществуването

СТЕНЛИ КЕЛЕМАН И ФОРМИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Петър Кралев

Тази статия е публикувана на английски език в бр. 7, 2018 г. на Международно списание за телесна психотерапия. Броят е издаден съвместно от европейската и американската асоциация по телесна психотерапия в памет на Стенли Келеман – един от пионерите и стожерите на телесно ориентираната психотерапия.

БиоенергетикаНе познавам друг психолог и терапевт, който да говори и пише толкова красиво и вдъхновено за човешкото тяло, емоции и организъм като Стенли Келеман. В една статия той нарече завършена форма на психо-физично съществуване дори депресията. Като почти творчески континуум от анатомични и емоционални поведения, който съпътства чувствата на безпомощност, безнадеждност, отчаяние и примирение, структурирали човешкия организъм и позицията на тялото по определен начин.

Това ме е впечатлявало най-много при Келеман: способността му да вижда и представя съществуването като поредица от форми – от протоплазмената история и процесите, изграждащи структурата на клетката, до формите на човешкия живот. Цитатът на Gail Godwin, който е и мото на Emotional Anatomy, винаги изниква в паметта ми, когато нещо ме подсети за Келеман: Покажете ми очертанията и формите, които човек придава на живота си и аз ще ви кажа дали той е господар или жертва на тоя живот. (Show me the shapes and forms a man gives to his life, and I will tell you whether he is a master or victim of that life).

Този въпрос винаги е занимавал мислите и въображението на Стенли Келеман. Така и нарече подхода си в телесно ориентираната психотерапия, на която беше един от бащите в по-романтичните и години: „формативна психология”. Той беше артист, когато представяше реда и формите, в които разпознаваме  себе си. Участваше като художник заедно с Vincent Perez и при онагледяването на схващанията си за човешката анатомия и начина, по който работи формативният метод. А метафорите, чрез които представяше процесите на контракция и отпускане, на организиране и дезорганизиране в клетката и различните пластове на организма, станаха христоматийни. Например, представянето на съвкупността от пулсации и движенията на тялото като акордеон. Принципът на акордеона е нещо повече от обикновено разтягане и свиване. Битието ни е поредица от акорди, превръщащи се в цялостна музикална форма или какафония от звуци, зад които се крие натрупване и разреждане на съвкупност от напрежения по определени  начини. Човек се учи как да натиска клавишите.

Формите, писа Келеман, са проявления на единен процес, който обединява емоции, мислене и житейски опит в структура. Те са белязани от любовта и разочарованието, както и от срещата на вътрешния ни с външния свят, откъдето започва драмата на съществуването.

В друга своя книга, Embodying Experience: Forming a Personal Life,  Стенли Келеман представи подхода си в психотерапията като „формиращо пътуване”, което включва опознавеното на собствените ни съкровени  дълбини чрез процес на трансформация – психична и телесна. Ние имаме сложно организирани модели на действие и изразяване. Гневът има свои програмирани модели на сърцебиене, викане, плач или удряне. Контролът – на потискане, криене и забрана на дадени социални отговори. Тези модели могат да деформират целостта – формата не е нещо твърдо установено, зад нея прозират непрекъснати движения. Основният въпрос при формативния подход е КАК да се коригира деформираната структура, за да използваме себе си по-успешно? Акордеонът и цикълът КАК са единен процес в пет стъпки.  Келеман  асоциира изкривената форма с болезнено свита в юмрук ръка, която първо, пръст по пръст, трябва да се разтвори, за да се дезорганизира формата  и после пръстите да формират нова организация – по-малко болезнена и напрегната. Процесът протича в пет стъпки или пет движения: 1/ Образ на ситуацията. 2/ КАК мускулно използвам себе си. 3/ КАК дезорганизирам структурата, от която не се нуждая. 4/ Как създавам новия модел.  5/ Как да използвам наученото.

Пет стъпковият метод на Келеман има много общи черти с така наречената „Терапия на петте движения” на Валдо Бернаскони в Европа. Това  е повече от типологично сходство –  по-скоро единно възприемане на случващото се с нас в реалността. Усещане за начина, по който всеки ден имаме шанс да формираме наново взаимоотношенията с близките си и света.