fbpx

10 причини да станете интегративен психотерапевт

10 причини да станете интегративен психотерапевт и психосоматик

Психотерапията е област, която става все по- търсена, за да отговори на предизвикателствата на съвременния живот. Популярният до скоро израз: „Да не съм луд да ходя на психотерапевт“ , вече отдавна е отживелица. Хората търсят помощта на психотерапевти не само при сериозни психични и емоционални проблеми, но и когато са изправени пред чисто житейски проблеми като криза в семейството, проблеми с работата, неизяснени взаимоотношения с роднини и приятели, липса на значими интимни връзки, проблеми с децата, необясними медицински симптоми и всякакви други предизвикателства на днешния човек.

„Защо трябва да е трудно?“, бих попитала аз. Защо да не се възползват от помощта на психотерапевт, който може да насочи, да помогне в разбирането на проблема и да работи за благото и интереса на клиента си? Този вид услуги стават все по- необходими и има много хора, които се насочват към практикуването на такива „помагащи“ професии като психотерапията. Но желаещите да се обучават изпадат в недоумението къде и как да придобият нужната квалификация, която да опосредства това тяхно решение. В света съществуват над 300 обучителни модалности, които подготвят психотерапевти. Нито една, според моето мнение, не е по – добра или по – лоша от другите, всички са ефективни за определен тип проблематика. 

Самата аз,  работейки над 20 години в тази сфера, най- накрая стигнах до уместно разрешение на проблема. Създадох институт, който да интегрира няколко подхода, включително и обучение по психосоматика. Нарекох го „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия“, въпреки че далеч не съм открила „топлата вода“. Интегративни психотерапевтични школи има от преди повече от 40 години в различни части на света. Ние просто разглеждаме, в различните модалности, едни и същи проблеми от различна перспектива, или да кажем, изследваме различните аспекти на Аза. Понякога ползваме и различни термини, но крайната цел на всички терапии винаги е една: благоденствието на клиента, негова цялостност и субективно му усещане за щастие, независимо как сме стигнали до него.

За това по- долу съм обобщила преимуществата на интегративната психотерапия, що се отнася за аспекта на обучение на бъдещите психотерапевти. 

  1. Интегративния подход обхваща задълбочено познаване на няколко модалности, за да може терапевта да има повече инструменти и по – широко интерпретиране на проблематика на клиента.
  2. Интегративна психотерапия стъпва на 3 основни фактора, общи за всички модалности и ориентации, които помагат за промяната в клиента (посочени още  през 1936г. от  Rozenweig): личността на психотерапевта при извършването на тази промяна; интерпретациите, които предлагат на клиентите алтернативен поглед върху ситуацията им; и вярването, че промяната в една област може да има позитивни резултати в съвсем друга област от живота му (различните ориентации могат да се фокусират върху различни области от живота на човека и да улеснят тази промяна на много нива). Този фокус върху общите фактори остава централна характеристика на интегративното движение като цяло.
  3. Интегративната психотерапия сътворява на практика толерантност между различните психотерапевтични направления, в името на благоденствието на клиента. 
  4. В днешно време, нито една дисциплина не е самодостатъчна, включително традиционната медицина, да отговори на комплексните нужди на клиента. За разрешаването на един чисто медицински и проблем често е необходимо сътрудничество, а не конкуренция, между специалистите в различни области и интегративната психотерапия и психосоматика е едно от полетата, в което се осигурява това сътрудничество. 
  5. Интегративните психотерапевти не само са обучени в различни психотерапевтични модалности, които да покрият широк спектър от психологически и емоционални проблеми на клиента, но изучават и дисциплини като психохоневрология, анатомия и психофизиология, психодиагностика, психопатология и психосоматика, които далеч надхвърлят изискванията на традиционното обучение по психотерапия. 
  6. Студентите по интегративна психотерапия са поощрявани да участват в допълнителни обучения, конференции и семинари на колеги от други школи, които култивират и съдействат за толерантност и либералност към „инакомислещи“ специалисти, или такива от други области, различни от психотерапията. 
  7. Интегративните психотерапевти преминават през интензивно практическо обучение, в което се набляга на психотелесната психотерапия, емоционалната интелигентност, фамилна и системна психотерапия и други дисциплини с чисто практическа насоченост, като включва и симулации на психотерапевтичния процес.
  8. Психосоматиката е дисциплина с дълга история, но до скоро е основно под шапката на традиционната медицина, за съжаление без голямо практическо приложение. Често се свежда до заключения като „Всичко ти идва от главата“, „От нерви е“, „Намали стреса и всичко ще ти мине“; и други подобни нищо незначещи изказвания. Интегративния психотерапевт и психосоматик е обучен в над 25 модела на психосоматичния генезис и в процеса на терапия изследва над 25 причини, които способстват или са причина за страданието на човека, без, същото време, да пренебрегва чисто медицинските подходи и сътрудничество с традиционната медицина. 
  9. Медицински необясними симптоми, синдроми и заболявания са основен фокус в обучението по психосоматика, като е включена също психоонкологията и детска психосоматика. Човек не е едно тяло – машина, сбор от части  и биохимия, както и не е само психика и мисъл, а неразривна комбинация между двете, и като такава не може да бъде разграничаванана на някакви съставни части
  10. И не на последно място, както във всяка професия, етиката е от основно значение. Да бъдеш интегративен психотерапевт е не само призвание, но и отговорност. То е също и умение да съчетаваш и разбираш теория и практика, да умееш да прилагаш последните научни изследвания в името на здравето и добруването на клиента. 

Светла Банкова