10 основни принципи на интегративната психотерапия
Интегративната стратегическа психотерапия е научен подход в психотерапията, който е организиран около терапевтичната връзка с клиента. 10- те принципа на интегративната психотерапия вземат под внимание общите елементи на повечето теоретични психотерапевтични подходи, като в основата на психотерапевтичната връзка стоят променливите „клиент“ и „психотерапевт“. (Popescu & Vîşcu,2012)
Интегративния подход на 21-ви век взема под внимание различни променливи, от биологични до трансперсонални, поведенчески и обучителни модели, когнитивни, психодинамични, екзистенциални и социални, културни фактори, фактори на заобикалящата среда, включително кризи, стресови ситуации и преходни периоди в живота.
Принцип 1: Основните терапевтични фактори са основните фактори, обуславящи терапевтичната промяна. Измежду всички фактори, най- важна е връзката между клиента и психотерапевта.
Принцип 2: Емпатията и доверието играят ключова роля в отношението клиент- терапевт, както и са право порпоционални на успеха на една терапия.
Принцип 3: Психотерапевтичният подход е гъвкав, адаптивен и съобразен с нуждите на клиента.
Принцип 4: Етапите на психотерапевтичното лечение и терапевтичната стратегия се фокусират върху: (1) изграждане на терапевтичен съюз; (2) развитие и поддържане на психотерапевтична връзка; (3) диагностика на проблематиката (психотерапевтична или релационна); (4) формулиране на случая; (5) презентация на психотерапевтичния казус; (6) формулиране на план за лечение; (7) избор на интервенции и подходи; (8) овладяване на вербална и невербална проблематика на психотерапевтичния процес (9) усвояване от клиента на нови умения за справяне или възвръщане на забравени такива; (10) трансфериране на съответните нови умения от психотерапевтична среда в клиентската такава;
Принцип 5: Нивото на собствено развитие на психотерапевта е в права корелация с терапевтичния резултат.
Принцип 6: Интегративния психотерапевт трябва да използва подходящи за съответният клиент интервенции, като се съобразява с уникалността на клиента, неговите специфични нужди и потребности.
Принцип 7: Интегративнита теоретична рамка трябва да взема предвид: (1) когнитивни аспекти; (2) поведенчески; (3) психодинамични; (4) системите; (5) личността; (6) мотивацията; (7) аспекти на развитието, включително сексуално развитие; и (8) мултикултурална.
Принцип 8: Важно е интегративния психотерапевт да бъде гъвкав и да избира подходи, които са подходящи за съответния случай и съответния клиент.
Принцип 9: Терапевтичната промяна включва: (1) емоционална компетентност и регулация; (2) развитие на когнитивни способности; (3) поведенческа регулация; (4) справяне с биопсихосоциални фактори; (5) психодинамични аспекти; (6) систематична промяна; (7) способност за адаптивност; (8) себеизследване и себенаблюдение, както и интернализация на осъзнатите промени; (9) способност за тестване и прилагане на различни подходи и решения; (10) осъзнаване на и прилагане на принципа на свободния избор на когнитивно и поведенческо ниво.
Принцип 10: Интегративната психотерапия като модел на лечение трябва да е базирана на изследванията в тази област.
Референции:
Popescu, Oana & Vîşcu, Loredana. (2012). Principles of integrative strategic psychotherapy. Journal of Integrative Research, Counselling,and Psychotherapy. 1.
