fbpx

Интегративен подход към страданието-1

ИНТЕГРАТИВЕН ПОДХОД КЪМ СТРАДАНИЕТО И ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА ВЪЗРАСТНИЯ: ДА РАСТЕШ ЧЕРНА В САЩ – ГРАНИЧНО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО И БОРБА ЗА ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ

Елена Мустакова[1]

Резюме: Този материал представя клиничен случай на черна американка на 38 години, майка на две малки деца и съпруга на имигрант от Близкия Изток, която се бори с гранично разстройство на личността и редица свързани с това други аспекти на страданието. Случаят илюстрира парадигматичната специфика на интегративния психотерапевтичен подход на авторката, теоретично представен в сборника “Метаморфози на страданието”. Психичното и духовно развитие на Анабел в процеса на клиничната работа към търсенето на смисъл в страданието и към конструктивни трансформации на личността, отваря възможност за дискусия върху дълбоките ресурси на личността в съвременния сложен исторически контекст.

 Ключови думи: интегративен подход, нива на интеграция, ‘майндфулнес’, расизъм, синдром на социалния разпад, гранично разстройство

INTEGRATIVE APPROACH TO ADULT SUFFERING AND TRANSFORMATION: TO GROW UP BLACK IN THE USA – BORDERLINE PERSONALITY DISORDER, AND THE STRUGGLE FOR A MEANINGFUL LIFE

 Elena Mustakova[2]

 Abstract: This paper presents a clinical case of a black American woman, age 38, mother of two young children and wife of an immigrant from the Middle East, who suffers from borderline personality disorder and a number of other related aspects of mental suffering. This case illustrates the paradigmatic specificity of the author’s integrative approach to psychotherapy, theoretically presented in the recent publication “Metamorphoses of Suffering”. Anabel’s psychological and spiritual development in the process of the psychotherapeutic search for meaning in her suffering, and for constructive personal transformations, opens up an opportunity for discussion on the deep resources of the adult personality in the complex contemporary historical context.

 Key words: integrative approach, levels of integration, mindfulness, racism, social breakdown syndrome, borderline personality disorder

 Защо интегративна психотерапия?

В последните 20 години в развитието на психотерапията се наблюдава все по-голям интерес към търсенето на интегративни подходи в отговор на бързо нарастващото фрагментиране в областта на психотерапията. Търсенето на нови подходи и методи показва на практика осъзнаването от страна на клинични психолози и изследователи, че нито един терапевтичен подход досега не предлага универсална ефикасност към всички аспекти на човешките нужди и страдание, така както нито една школа в психологията досега не обяснява напълно задоволително сложната динамика на човешката личност. С нарастваща скромност, колеги отчитат, че ефикасността на различните подходи не е в крайна сметка значително различна (Bloch-Elkouby, S. and Knopf, L., Gold J., Muran J.C., 2017). Решаващи се оказват така наречените общи фактори или терапевтични принципи, между които на преден план изпъкват създаването на устойчив терапевтичен съюз с участниците в терапевтичния процес, преодоляването на деморализацията и отчаянието, и самата фигура на терапевта – доколко той или тя е добре интегрирана личност, която задълбоченото и мъдро прилага терапевтични умения (Boswell, J. F., 2017; Watkins, C. E. Jr., 2017).

Тази тенденция към търсене на нови методи и подходи е добре отразена в сборника на БАП “Психотерапевтични подходи и практики”, който съчетава полезността на класическите психоаналитични подходи с динамичното търсене на съвременни решения във фамилната психотерапия, телесно-ориентираните подходи, кратката конструктивистка терапия фокусирана към решения отговарящи на конкретните цели на индивида, както и позитивната психотерапия, арт- и музико-терапията и социално-екологичните модели на разбиране на личността.

Психо-социална развитийна интегративна психотерапия

В сборника “Метаморфози на страданието” предложих едно начално описание на моя психо-социален развитиен интегративния подход, оформен в резултат на 27 години психологична изследователска работа и 17 години консултации и психотерапевтична работа с възрастни индивиди и семейства. В основата на този подход е разбирането за възрастния човек като отношенческо същество, чието психично здраве е функция на пълноценността на отношенията му със самия себе си, с любимите хора и със социалния и природен свят (Мустакова, 2017).

Системното онтологично разбиране за човешката личност, което е в основата на моя подход, се основава на все по-потвърждаващото се от съвременни изследвания схващане, че човекът е в същината си духовно-енергийна система, която от момента на зачатието започва да се проявява и разгръща в материалното тяло и съществуване в социален и културно-исторически контекст. Основания за такава концепция за същността на човека дават не само всички задълбочени духовни системи на познание през цялата история на човешката цивилизация, но и схващанията на съвременната квантова физика, енергийна медицина, и някои по-радикални изследвания на съзнанието (Mustakova-Possardt et al 2014).

Това онтологично разбиране качествено променя схващането за това кои са първичните и най-основни и определящи процеси във формирането на личността. Без да отрича или подценява формиращото въздействие на ранните конфликти и напрежения в детството, както и формиращата роля на езика, този интегративен подход разпознава динамичните дълбоки ресурси на възрастната личност да преработи и разреши тези конфликти, като ги интегрира в по-високо ниво на развитие на съзнанието. Тези дълбоки ресурси са от духовно естество и представляват дълбокото измерение на личността. Когато това измерение се събуди, осъзнае и активира, се оказват възможни най-сложни развитийни трансформации на личността (Mustakova-Possardt 2003).

Такова разбиране позволява да се интегрират без еклектизъм всички по-ранни подходи към работа с нивата на личността. Продължават да са важни психодинамичните акценти върху връзката между поведение, междуличностни отношения и несъзнавани конфликти, както и ролята на конфликтите в детството във формирането на личността от гледна точка на класическата психоанализа. Заедно с тях се интегрира традицията на психоаналитичната его психология, която еманципира ролята на аз-а в създаването на смисъл, силно подценена от класическите Фройдистки теории. Още повече, този подход разпознава недооценения потенциал на динамиката на структурно-епистемното развитие на възрастния, и описва структурните трансформации на това развитие, като акцентува гещалта на екзистенциалното преживяване на всеки нов структурен етап (Kegan 1982). Освен това, интегративният подход разглежда внимателно ролята на социално-културната среда и на историческия контекст в настоящите динамики и екологията на личността, както и възможността за преосмисляне на тази среда. Той е обогатен също и от разбирането за трансперсоналното психо-духовно развитие на личността (Wade, J., 1996), което е резултат не само на дискурсивното осмисляне на преживяното, а също и на енергийните процеси, които все повече се свързват с енергийния център на сърцето и с култивирането на духовни и mind/body практики, които укрепват този център и балансират енергийната система сърце-мозък в общото функциониране на личността (Pearsall, P., 1998).

Всички тези аспекти на моя интегративен подход са обединени от четири динамични мотивационни измерения (описани в Мустакова 2017, 2005), които търпят развитие и представляват опори в психотерапевтичния процес.

В този смисъл, интегративната работа с възрастния човек търси да разпознае в неговото индивидуално страдание уникалната конфигурация от жизнени сили, културно-социален и житейски път, и светоглед, които биха му позволили постепенно да осмисли и трансформира страданието.

В този материал ще илюстрирам моя интегративен подход с работата ми с черна американка на име Анабел.

 Срещата ми с Анабел

Срещнах се с Анабел за първи път, когато тя беше на 30 и беше се омъжила наскоро за американец от египетски произход. Съпругът й Анис, благ и добросърдечен хирург в една от най-добрите болници, ме беше открил за да търси помощ с изключително тежката им динамика като ново семейство. Оказа се, че Анабел е в дълбока депресия от момента на сватбата, затворена в стаята си, със силни пристъпи на агресивен гняв към него за най-дребни на вид неща и отказваща да го допусне близо до себе си. Въпреки откритата й враждебност обаче, тя се съгласи на семейна терапия. Както стана ясно, двамата са бахаи (членове на най-младата световна вяра, зародила се в средата на 19 век и разпространена във всички точки на света, с център Хайфа, Израел[3]). Тъй като за бахаите основен ръководен духовен принцип е работата за постигане на единство в нашия разкъсан от конфликти свят, Анабел и Анис полагат дълбоки усилия да реализират убежденията си в между-културния си брак, което обяснява готовността на Анабел за семейна терапия.

На първата ми среща с двойката стана ясно, че се налага да работя отделно с всеки от тях докато се постигне напредък в личното им разбиране и осъзнаване и са в състояние да влязат в диалог. Работата ми със съпруга на Анабел се съсредоточи предимно върху способността на Анис да чува и осмисля нейния много различен глас и изказ и да остава отворен за нейния светоглед, несъвместим с всичко, което този развит човек познаваше.

В този материал, обаче, ще се съсредоточа основно върху работата ми с Анабел.

Още в първата ми среща насаме с Анабел разбрах, че тя възприема мъжа си като враг, който застрашава крехкото й чувство за самоличност и се мъчи да я асимилира в неговия подреден свят. Тя му противостоеше с всички средства и той не можеше да разбере ожесточението й.

Анабел е от африкано-американски произход и нейната сложна семейна история разкрива много от травмите на поколения расизъм, социално подтисничество и маргнализация, изоставеност, предателство на доверие, и психично страдание характерно за черните в Америка, но не достатъчно добре интегрирано в психологическата литература върху психо-социалните корени на страданието. Този й културно-исторически обусловен контекст я прави дълбоко различна от добре образования й съпруг, произхождащ от стабилно арабско семейство с дълбоки традиции, принудено да емигрира от Египет в САЩ поради религиозното преследване на бахаите от мюсулманските власти. Въпреки имигранството, семейството на Анис е успяло да постигне професионално и социално развитие в новия свят. Анис е убеден, че с труд и образование, Анабел може да се издигне над страданието си на маргинализирана черна жена в Америка с незавършено висше образование. Анабел усеща, че Анис изобщо не разбира нейния свят. Но и двамата са убедени в първостепенното значение на най-голямото духовното изпитание, пред което е поставено човечеството – да хвърли мостове сред различията и да намери основа за градивно сътрудничество. Това се оказва динамичният психо-духовен и психо-исторически контекст, който ще бъде преработван в процеса на психотерапевтичния процес.

Задача на Анабел и Анис едва ли би могла да се окаже по-трудна, защото културите, от които идват, са напълно противоположни. Освен това, Анабел е претърпяла травма в детска възраст и скоро след започването на работата ни, стана ясно, че страда от гранично личностно разстройство.

Анабел е израстнала в многодетно семейство от неуспешните бракове на майка й, която отглежда сама децата си с денонощен труд, докато черните бащи всеки по свой начин е абдикирал като баща. Майка й има чести пристъпи на необуздан гняв и контролира всяка стъпка на Анабел. Но в дългите часове на отсъствието й от къщи, Анабел е редовно пребивана от един от братята си и не може да намери закрила от майка си, която оцелява както може. Едно от малкото неща, което майка й успява да направи за Анабел, насред изпитанията на самотна и неподкрепена черна майка, е да й предаде обичта към бахайския духовен принцип за единството на човечеството, както и убеждението в изначалната духовна същност на всеки човек. Анабел помни този урок дори в най-мрачните си мигове и се бори отчаяно да намери в себе си нещо от тази достойна за уважение същност. Това обаче не й се отдава.

Тя преживява тежко университетските години, не успява да се адаптира социално и се усеща все по-маргинализирана. Потъва в дисфункционални връзки и експерименти с наркотици и накрая се разболява тежко и едвам оцелява. Скоро след изписването й от болницата, среща Анис, който с изтънчения си усет вижда нейната вътрешна красота на ранено диво животно, царствената й осанка и свръх-изострената й чувствителност и се влюбва в нея. С добре-развитото си духовно зрение, Анис осъзнава, че тази жена може да го научи на много и прави решителната крачка. Анабел е привлечена от благородството на Анис, но въпреки любовта помежду им, скоро след красивата им сватба, Анабел изпада в паника. Така започва работата ми с нея.

Продължение––>>>

[1] Психотерапевт на частна практика във щата Вирджиния, САЩ; Elena.mustakova@gmail.com

[2] Psychotherapist in private practice, Virginia, USA

[3] За повече информация относно ръководните духовни принципи на тази млада и не-добре позната световна вяра, виж www.bahai.org